Джос Стърлинг - Кристал

- Какво, по...! - възкликна Стив и прескочи облегалката на канапето.

- Кристал! - изпищя Лили.

Потупах я по ръката.

- Ще ти хареса, Лили. Само гледай.

- Не ми харесва! Та това е мутантски огромна огнена топка!

Вярно беше. При все това ми хареса да наблюдавам Айвс, докато работи. Никога преди не бях виждала дарбата му. Той се усмихна на Лили, а в черните му очи блестеше дяволит пламък. Огнената топка взе формата на цвете - тънко и високо, с фуния, която плюеше малки искри. Огнена лилия.

- За теб - рече той и като й поднесе лилията, остави я да се зарее над ръцете му.

- Убедена съм! Убедена съм! - Лили се скри зад мен.

Айвс се засмя и остави огъня да угасне. След него остана единствено лекият мирис на дим, както след фойерверки.

Стив поклати глава.

- Как го направи? Никога не съм виждал подобен специален ефект.

- Това не е специален ефект. - Зед излезе напред. - Това е силата на съзнанието над природната енергия. - Фруктиерата се надигна от масата и започна да се върти като летяща чиния. Зед я насочи към

Стив. Портокалите и бананите изплуваха вън от нея и започнаха да кръжат около купата като планети около Слънцето. Стив се взираше усилено в демонстрацията и се опитваше да разбере как става номерът.

- Истина е, не е трик - потвърди Сол. - Остави купата, Зед.

По лицето на Зед личеше, че много му се искаше да удари Стив по главата с плодовете, докато накрая бъде убеден. Всичко в него крещеше да бърза, за да спаси Скай, но нещата трябваше да се направят стъпка по стъпка. Трябваше ни хеликоптер и надеждите ни бяха да спечелим Стив на наша страна. Той по-добре от всеки друг щеше да убеди екипа. Купата кацна обратно на масата, а плодовете, един по един, лекичко влязоха вътре.

Стив вдигна купата, а после я остави на масата.

- Няма жици. Уха! Добре. Сега вярвам. Имате невероятни способности.

- Нали разбирате защо не ги разкриваме пред всеки? Все едно вие да публикувате телефонния си номер, за да може всеки фен да ви звъни ден и нощ - каза Виктор.

- Да, разбирам ви. Та, значи, тази стара вещица е затворила жените ви в крепостта, направила е нещо като хипноза на умовете им, а на вас ви трябва хеликоптер, така ли?

- Да, съвсем точно казано.

Стив се обърна към Лили.

- Полудявам ли? Обмислям да помогна на тези лунатици.

- Аз им вярвам, Стив. - Лили потри ръце. - И за мен това е непозната територия, но съм съгласна, че трябва да направим всичко по силите си.

- Ще сме ви много благодарни. - Развълнувана от пробива, аз стиснах ръката на Хав. Той отвърна на жеста ми - Не можем да губим време, като минем през официалните канали - контесата вече ни напакости толкова много.

Стив ме погледна преценяващо.

- Кристал, а ти какво правиш с твоята сила на мисълта?

Аз... ъ... намирам разни неща.

Той не остана особено впечатлен от това. Мисля си, че би предпочел да научи, че макар и за кратко е бил свързан с жена, която взривява предмети или ги кара да летят във въздуха.

- Ами приятелят ти?

- Аз лекувам.

- Това е полезно. Искам да науча повече за тази работа. Струва ми се, че е добре човек да има сръчни приятели като вас на своя страна.

- Но сега вие трябва да застанете на наша - напомни му Виктор. - Хеликоптерът?

Стив извади телефона от джоба на сакото си.

- Считайте въпроса за решен.

- Ще успеете ли да убедите пилота?

- Няма да е проблем.

Виктор се изправи.

- Аз мога да помогна, ако срещнете затруднения.

- Няма. Вижте, вие разговаряте с пилота. Имам разрешително и петгодишен опит. - Той ми смигна. Уморих се да не отговарям на образа на екшън героя, затова реших да го направим наистина.

Един банан изскочи от купата и пое курс за сблъсък с тила на Стив.

- Хав! - предупреди го У ил.

Бананът се преметна и се намести в ръката на Хав като пистолет.

- Той ме дразни. Ама наистина много - прошепна ми той, а аз взех банана, обелих го и го бутнах в устата му.

- Само че в този момент той е новият ни най-добър приятел, затова дръж се възпитано.

Е, какъв е планът? - Стив се наведе над картата на местността, която Виктор беше извадил.

- Работим чрез догадки, тъй като информацията ни от вътрешността на крепостта идва само от онова, което баща ми и Кристал са видели днес - призна Виктор. - Тя държи момичетата ни, но те не са заключени, тъй като не знаят, че са пленници.

- Значи планът е да проникнем вътре, да ги вземем и бързо да се омитаме - рече Стив, докато изучаваше терена.

- Да, но укреплението й е доста здраво и непробиваемо.

- Да, виждам. На какво разстояние искате да се приближа с хеликоптера? Шумът ще ни издаде.