Джос Стърлинг - Кристал

- Аз ще карам. Мога да се справя - Лили потърка ръцете си нервно.

- Сигурна ли си? Можеш да останеш тук и да не се замесваш.

- Искам да помогна. По-зле ще се чувствам, ако стоя и чакам да чуя сирените. Освен това с вас трябва да има и човек от екипа, в случай че охранителите поискат да знаят защо сте там.

- Страхотно. Благодаря.

- Аз ще остана с Лили - предложи Сол, макар и със съжаление. - Мисля, че отдавна съм оставил назад дните, когато можех да се катеря по стени, и знам, че мога да ви имам доверие да измъкнете майка ви оттам.

Свих се до Хав, докато те продължиха да подмятат напред -назад плановете - чувствах се непълно безполезна.

- Това е лудост - прошепнах аз. - Всички сте полудели. Приличате на хора, които чертаят сюжета на един от филмите на Стив, а не спасителна операция в реалния свят. Не искам да се спускаш през градината със ските.

Той помълча за миг - явно претегляше как да ми отговори, без да предизвика нова кавга помежду ни.

- Тревожиш се за мен, така ли?

- Естествено! За теб и за всички ви!

- Нали сама каза - това е реалният свят, а не филмов екшън Пазачите не биха открили огън с истински куршуми заради такава малка провокация. Ще се ядосат, може би ще се втурнат по петите ми, но аз съм много добър скиор - ще се изпаря, преди те да успеят да си закопчаят ските. Колкото до останалите, които ще се вмъкнат в крепостта - ако ги заловят, много по-вероятно е да ги арестуват, отколкото да пострадат.

- Но дарбата на контесата е много силна. Какво би я спряло да я насочи срещу тях?

- Те са подготвени. Ще включат мисловните си щитове - нещо, което вие, момичета, не смогнахте да направите.

- Аз включих моя - мисля, че затова не ми подейства. Припаднах, но тя така и не нахълта в ума ми. Щитовете ми винаги са вдигнати - част от оцеляването ми в семейство на саванти, които общуват чрез телепатия, без моето участие.

- А аз съм им безкрайно благодарен. - Той склони главата си в извивката между врата и рамото ми и се отпусна, като вдишваше аромата на коса и кожа.

- А аз какво да правя, докато всички вие прониквате там? Не мога да карам кола, нито ски.

- Предполагам, че няма изглед да те убедя да останеш тук, а?

- Как ли не!

- Добре, и аз така си мислех.

Искам да бъда близо до теб.

- Можеш да правиш компания на Стив в хеликоптера, а това ще позволи на един от нас да се присъедини към спасителната операция. Трейс, Зед и Айвс ще вземат своите момичета, Уриел ще носи мама, а Виктор и Уил ще им пазят гърбовете. По този начин ти ще бъдеш свръзката ни - мога да ти изпращам съобщения от другите чрез връзката между нас и така ще знаеш как се развиват нещата.

Това ми хареса - щях да бъда достатъчно близо, че да им помогна, ако срещнат трудности.

- Става. Планът е приемлив.

- Ей, момчета, Кристал ще се качи в хеликоптера и ще държи Стив в течение.

Господин Бенедикт имаше вид, сякаш предпочита да ме държи настрана от опасната зона, но останалите бързо се съгласиха с плана.

- Има ли нещо, което да сме забравили? - попита Айвс, а в това време Уриел и Уил тръгнаха напред да вземат палтата и екипировката си от вилата.

- Сигурно - потвърди Зед, но без видимо да е притеснен. Беше толкова отчаян, че суетенето покрай дребните подробности само го ядосваше. - Но хайде да спрем с приказките и да се залавяме на работа.

Когато тръгнахме нагоре в планината, избрах да се кача в колата на Стив и Лили, което означаваше, естествено, че и Хав дойде с мен. Беше късно. Температурата беше паднала доста под нулата. Бях благодарна на Лили за якето с пух, което беше изровила от гардероба си за мен Беше ме издокарала така, че да мина за обаятелната партньорка на Стив, в случай че някой наблюдаваше с бинокъл хеликоптера отдолу и затова носех грим и марков екип за ски.

- Цяла нощ ли хората от снимачния екип стоят на площадката? - попитах аз, като се чудех през колко човека трябваше да минем по пътя си.

- Неколцина са разквартирувани в едно бунгало наблизо - обясни Стив, - но повечето слизат вечер в Малчезине. Сега само пазачите са останали там. Има прекалено много техника, която не може да стои без надзор. - Той караше умело по заледения път и укрепваше вярата ми в собствените му думи, че е надежден пилот. Струваше ми се, че по странен начин Стив се радваше, че прави нещо истинско, а не играе просто герой пред камерата. Боровите гори от двете ни страни бяха зловещо празни - плътни сенки под клоните, които задушаваха всякакъв друг живот. Малко по-нагоре започна и снегът, който противодействаше на падането на нощта със сиянието от бялата покривка.