Джос Стърлинг - Кристал

- Той истински ли е? - прошепна Хав. - Срещу това не мога да се състезавам.

Сгуших се по-близо до топлината му.

- Аз и не бих опитала. Той живее в свят на измислени герои и се опитва да прилича на тях. Бих предпочела моят герой да е малко по-земен.

- Какво успокоение! Хайде, мисля, че е готов.

Слязохме от колата и отидохме при другите край „Газелата“. Усещах потока от телепатични съобщения, затова останах на разстояние от господин Бенедикт.

- Добре - рече Сол. - Момчетата са прескочили оградата и сега се насочват към задната стена. Не съм сигурен на какъв периметър се простира заглушаващото поле, но те все още са вън от него. - Той замълча, заслушан в гласовете, които прелитаха насам - натам. - Стив, Виктор каза, че може да отлиташ. Мини над покрива няколко пъти, след това им поднеси Хав на тепсия в двора пред входната врата. Докато той се спуска, момчетата ще се прехвърлят през задната стена, както се разбрахме. Хав, дръж връзка, за да ти кажем кога да прекратиш отвличането на вниманието им. Айвс ще даде на късо алармите и ввдеонаблюдението, докато пазачите преследват Хав, и това допълнително ще ги обърка. Стив, ти ще кръжиш отгоре и ще чакаш сигнал от Кристал, за да кацнеш. И ако всичко мине добре, момчетата ще натоварят момичетата при вас преди контесата да се усети какво става.

- Разбрано. - Стив потърка ръце. - Бих предпочел да направим няколко репетиции, но предполагам, че най-добре ще бъде да импровизираме в случай, че нещо се обърка.

- Боя се, че си прав. Телепатичната връзка може да пропадне, ако контесата реши отново да ни заглуши. В такъв случай най-важното е момичетата да бъдат отведени на сигурно място, дори ако това означава да оставим момчетата сами да измислят как да се измъкнат оттам. Става ли?

Стив кимна.

- Лесна работа - обади се Хав.

- Хав, ти единствен ще бъдеш сам през повечето време - рече Сол. - Уил казва да гледаш да си довлечеш задника на мястото на срещата при автомобилите, защото не иска да се връща да те търси.

Кажи на големия брат да не се тревожи за мен.

Но беше ясно, че Уил и Сол се безпокояха за участието на Хав и тъй като и двамата имаха дарбата да предусещат опасност, думите му съвсем не ме успокоиха.

- Хавиер, косата ми побеля от теб повече от всичките ми синове взети заедно - Сол се намръщи, после се поправи. - За да съм справедлив - от теб и от Зед. Опитай тази вечер да не прибавяш нови бели косми.

Хав прегърна баща си.

- Ще дам всичко от себе си.

- Хайде да започваме представлението. - Стив се качи в пилотската кабина. Сол ми помогна да седна на задната седалка.

- Пазете се. Карла никога няма да ми прости, ако някой от вас пострада, докато се опитвате да я спасите.

Хав ме прегърна, докато двамата седяхме отзад и гледахме как пилотът ни подготвяше хеликоптера за излитане. Той не беше голям, но можеше да побере петима пасажери, ако се посбутат. Планът ни нямаше да се осъществи, ако на земята нямаше сняг, който да ни направлява - беше почти същото като светлините за кацане. При дадените обстоятелства всички ясно си давахме сметка, че Стив рискува много, за да ни помогне.

За погълнат от себе си бог на киното, той не беше лош, нали? Попитах Хав. Трябваше да използваме моя вид телепатия, макар че аз бях още неуверена - като клатушкащо се дете на първото си колело без помощни гуми, но воят на двигателя беше толкова оглушителен, че разговорът беше невъзможен дори в изолираната от шум кабина, а Стив щеше да ни чуе по микрофона на слушалките, които носехме.

Чувам те ясно и силно, сладкишче. Леле! Какъв мощен мост си построила! Може да се наложи да го посвиеш малко.

Извинявай.

Не се извинявай. С малко късмет, той ще минг през всяка една бариера, която старата вещица ще изгради. Колкото до твоя приятел тук - поносим е, стига да пази ръцете си за себе си, призна Хав.

Той ме целуна само веднъж и целувката му нямаше нищо общо с твоята.

Радвам се да го чуя. Той замълча. Моите бяха по-добри, нали?

Не се стърпях и се пошегувах, за да поразведря непоносимото напрежение, което и двамата изпитвахме. Едно е сигурно, бяха различни.

Различни като по-добри или различни като по-лоши? Ръката му се стегна около кръста ми -предупреждение да внимавам.

Обърнах се към Хав. Неговата целувка беше мила.

Мила ли? Хав обърна думата в ума си. Това не звучи особено впечатляващо.

О, аз останах впечатлена, че той се погрижи да ме предпази от глутницата репортери.

И?

Какво „и“? Не бях ли малката госпожица Невинност?