Джос Стърлинг - Кристал

Как беше в сравнение с моите? Изръмжа той.

Развълнува ме малко, трябва да призная... но от твоите ми хвръкнаха чорапите.

Той ме целуна по челото, точно между очите, за да накара споменът да остане. Добре. Само не забравяй целувките ми, Кристал Брук. А аз мога и по-добре, обещавам.

Обзалагам се, че можеш. Жалко, че сега не е време да разберем.

Да, когато всички са в безопасност, аз и ти имаме да уреждаме една недовършена работа.

Да, предполагам, че е така. Не бях сигурна какви ходове да предприема в тази връзка. Знаех, че сме отредени един за друг, но това не означаваше, че можех да се хвърля като Даймънд със затворени очи в обятията на сродната душа.

Усетил нуждата ми от успокоение, Хав хвърли поглед към Стив, но той не ни обръщаше внимание, защото беше зает с управлението на хеликоптера. Но може да започнем отсега да я уреждаме по малко. Той се наведе да ме целуне - устните му бяха топли и нежни. Приближих се, целунах го, опитах се да кажа чрез устата си онова, което все още не бях признала - че го обичах и бях вцепенена от ужас заради онова, което се канеше да направи. Той описа малки кръгове по гръбнака ми, както беше направил на снимачната площадка, а вълшебният допир стопи напрежението ми. Премести ръката си, здраво притисна врата ми и пое контрол над ъгъла, под който се срещаха устните ни, а аз бях щастлива да го оставя да се нагърби с командването. Момчето се целуваше като шампион и аз с готовност усвоих няколко съвета. За няколко мига се разтревожих, че той ще забележи непохватността ми, но после забравих всичко и се наслаждавах на целувката. Това не беше тест, който трябваше да изкарам, а вричане, размяна на чувствата, които изпитвахме един към друг.

Той се откъсна от целувката. Всичко е наред, ще се оправим. Каквото и да се случи тази вечер, аз ще се върна при теб.

Държа те отговорен за думите ти. Предупреждавам те: ще те убия, ако позволиш нещо да ти се случи.

Отлично. Мил, скромен отговор от моята разбираща сродна душа. Не съм ли късметлия?

- Ей, влюбените гълъбчета, може би искате да знаете, че вече приближаваме крепостта - викна Стив в слушалките ни и не прозвуча никак обиден от романтичната целувка, на която бе свидетел. Може би почивката му идваше добре. - Ще се спусна надолу. Време е да се маскираме, така че да не ни познаят.

Сложих си ски шапката и очилата. Хав вече беше облечен в своя ски екип. Той си сложи каската и очилата, малко неудобно, защото трябваше да държи слушалките, за да може да държи връзка със Стив. Огледа терена около крепостта, като го сравняваше с видяното на сателитното изображение.

- Мястото е добро за началото на спускането. - Той посочи една тераса пред приземния прозорец на крепостта - същата всекидневна, където бяхме видели Даймънд и останалите. - Колко ниско можеш да слезеш?

- На около метър от земята. Няма никакъв вятър, така че няма да се боря с природните сили.

- Първо ще хвърля ските и после ще скоча. Ще ми трябват няколко секунди, за да си ги сложа. Ако можеш, използвай хеликоптера, за да ме прикриеш.

- Добре.

Бъди много, много внимателен, помолих го аз.

Нали трябва да се върна при теб? Естествено, че ще внимавам.

- Минаваме втори път! - викна Стив. - И, да, Хюстън! Привлякохме вниманието им! Подгответе се за ролята на глупава филмова звезда. - Наклонихме се към него и нададохме бойни крясъци и се засмяхме на охранителя, който изскочи от тунела, за да провери какво става във въздуха над тях. - Вземи шампанското, скъпа. Зад седалката ми е.

- Шампанско ли? - намерих бутилката в една кутия до краката ми. Той се ухили широко.

- Аз съм Стив Хю. Трябва да мисля за репутацията си. Никога не летя на сняг без Дом Периньон Отвори леко задния прозорец и изстреляй тапата към него. Това ще разсее всичките му съмнения относно намеренията ни да се държим като кретени.

Беше необичаен момент да осъзная, че досега не бях отваряла бутилка шампанско, но трябваше бързо да се уча - ръцете на Стив бяха заети, а Хав се приготвяше да скочи.

Стига ли ти толкова отвличане на вниманието, Хав? - попита Стив.

- Отлично. Ще скоча от другата страна.

Стив направи кръг и започна да снижава хеликоптера, сякаш се канеше да кацне на терасата. Охранителят се втурна обратно в сградата, събра подкрепление и се върна в градината.

Стив помаха на комитета по посрещането, наклони напред хеликоптера, после го залюля, сякаш пилотът беше на градус.

- Коктейл от шампанско желаете ли?

Повдигнах металната част и се изненадах, че от това тапата не изхвърча.