Джос Стърлинг - Кристал

- Бюрокрацията винаги отнема повече време, отколкото човек си мисли, че е възможно. Сега не съм склонен да поема по този път. - Той изрече последните думи с тежка заплаха. Не, сега беше склонен да пролее кръв. Като всички нас.

Виктор вдигна поглед към планинските склонове, където върху скалата можеше да се види черният силует на малката крепост. Оттук изглеждаше толкова невинна.

- Ще ни трябва... Знам ли... може би хеликоптер или нещо, с което да проникнем вътре. Никога преди не съм опитвал да нахлуя в подобно място. Може и да успеем да взривим портите и да вкараме вътре колите, но така ще е лесно да блокират отстъплението ни. Трейс? - От всички неподходящи възможности, въздухът е най-добрата - съгласи се Трейс.

- Ще трябва да приспя момичетата, за да можем да ги изведем оттам. Така ще е най-добре. Изглежда, не биха тръгнали доброволно.

- Боя се, че не - потвърдих аз.

- След това ние ще трябва да се вмъкнем вътре. Ще наемем пилот, тъй като бюрокрацията в полицията ще отнеме много време. Няма да ги чакам да си променят решението - обади се Зед.

- Да, но откъде можем да намерим пилот, който да направи такъв каскадьорски номер, че да кацне на онова парче земя от планината, без да има време да се подготви? - попита Уил.

Каскадьорски номер ли?

- Всъщност, момчета, сетих се откъде.

Хав дойде до мен.

- Ако имаш отговора, ние ще бъдем твои смирени слуги до края на живота си.

- Помни си думите. Снимачният екип. Нали видяхме, че са пристигнали в планината, за да подготвят екшън епизода за филма на Стив Хю. Фотографът на снимачната площадка ми каза, че имали опасни сцени с хеликоптери, които трябвало да заснемат. Познавам бегло режисьора.

- А и Стив, според международните медии, ти е „гадже“ - изръмжа Хав.

- По-скоро приятел. Ще уредя да се срещнете с тях, а оттам вие поемате нещата.

Няма проблем - обади се Виктор. - Мога да бъда много убедителен, ако се наложи.

Първо се обадих на Лили, чийто номер имах. Тя много се зарадва да ме чуе.

- О, отбий се при нас, Кристал. Отегчена съм до смърт, а и тук е толкова студено!

- Ще имаш ли нещо против, ако доведа с мен един-двама приятели?

- Ни най-малко. Кои са те?

- Помниш ли Хав?

- И още как! Красивият американец!

Сложил глава на рамото ми, Хав слушаше и при тези думи повдигна вежди.

- Да, той сега ми е нещо като гадже.

Хав поклати глава, после посочи сърцата ни и свърза пръстите си един с друг. Почти изпуснах следващите думи на Лили.

- О, млъкни! Ревнувам!

- Братята и баща му пристигнаха тук от Щатите. Искат да видят какво правите.

- Не много тук долу. Снимките се правят на ски пистите. Може би ще успея да ви осигуря пропуски за утре. Колко общо са?

- Осем.

- Осем!

- Проблем ли ще бъде?

- Не, не. След прекрасните снимки във Венеция Джеймс ми дължи услуга. Или по-скоро осем.

- Веднага идвам при теб. Има нещо, което трябва да ти кажа.

Хотелът на Лили беше на две преки от базата ни и бързо го открихме. Лили беше свършила цялата си работа до началото на същинските снимки и много се зарадва да ме види, при все че остана малко изненадана, когато се появих, повлякла целия клан Бенедикт след себе си.

Леле, момиче! Откъде намери тези мъжаги? - сръга ме тя с лакът. - Всичките ли са заети?

- Почти. Без онези тримата. - Посочих Виктор, Уриел и Уил. Опитах се да се престоря, че просто се отбивахме да я видим как е, и за да не се уплаши, подех и аз флирта.

Тя въздъхна.

- Срамота е, че съм прекалено стара за тях. - Въпреки това забелязах, че докато взимаше поръчките за питиетата, се позабави повечко, за да побъбри с Уриел.

- Лили, къде точно се намира площадката? - попита я Хав.

- Нагоре по Монте Балдо има резерват - превъзходни девствени склонове, покрити вече от сняг. Малко е далечко. Ако искате да дойдете, ще ви трябват четири по четири, тъй като пътищата нагоре са доста опасни.

- Не се тревожете, госпожице Джордж, наехме две коли още преди да дойдем - рече Сол. - Живеем в Скалистите планини и сме запознати с тези условия. Малко по-рано днес вече се качихме до горе и колите ни се справиха отлично.

- Чудесно. В момента снимат един епизод, в който каскадьорът, дублиращ Стив, се спуска от хеликоптера, а после се пуска надолу по пистата със ски и по пътя стреля лошите наред.

- Колко хеликоптера използват? - попита я Виктор.

- Три, струва ми се. Един за каскадьора и два за камерите. Улучихме с времето. Ако излезе силен вятър, няма да могат да летят.

На вратата се почука.

- Влез! - провикна се Лили.