Джос Стърлинг - Мисти

— Какво, по...!

— Алекс! — Викът ми сложи край на всеобщите действия. Всички спряхме, раменете на Мириам се повдигаха от ридания, Роджър бе проснат на пода, а по лицето и гърдите му имаше картофи със сметана. Аз бях на колене между Йохан и кухненския плот. Погледнах нагоре и видях, че Йохан е заловил Джейсън и го използва като щит.

— Сам ли дойде? — попита Йохан настоятелно. — Помни, че не можеш да ме заблудиш, след като Мисти е тук.

— Да, дойдох сам. Убедих един човек да ми даде мотора си. — В гласа на Алекс се долавяше единствено искреност. Държеше ръцете си свити в юмруци от двете страни на тялото си.

— Без номера, без да си оставял бележки, изплъзнал си се, без да знаят какви са намеренията ти, така ли?

На бузата на Алекс играеше мускул, знак, че преглъща думите си.

— Обещах, че ще бъде така.

Йохан насочи пръст във врата на Джейсън.

— И изпълни ли го?

— Да.

Йохан погрешно схвана това като лоялност към него самия.

— Добро момче. — Изгледа победоносно остатъците от вечерята за Деня на благодарността и гостите, които държеше тук против волята им. — Добре дошъл при водопада Мисти. Толкова съм доволен, че можа да се присъединиш към нас. Мисля, че главното блюдо не може да бъде спасено, но може би можем да хапнем пай? Направила си пай, нали, Мириам?

Тя кимна, но погледът й оставаше прикован в лицето на по-големия й

син.

— В такъв случай предлагам всички да седнем. — Бутна Джейсън да се настани на стола до него. — Алекс, може би ще пожелаеш да поздравиш сродната си душа?

Алекс прие думите му като разрешение и ми помогна да се изправя. Притисна ме към гърдите си и зарови лице в косата ми.

— О, господи, Мисти, мислех, че съм те загубил.

Дори само това да поставя главата си до сърцето му, да усетя топлината и мириса на тялото му... бе рай насред този ад. Исках да се сгуша в него и да избягам. Мислено оставих малка част от себе си в него с целувка. Моето убежище.

— Съжалявам, толкова съжалявам. Защо дойде? — прошепнах.

— Той не ми остави избор, каза ми, че ще избие всички, ако доведа полицията със себе си.

— Как се свърза с теб?

— Чрез телепатия. Подозираше, че използваме телепатия, затова се свърза с мен, след като излязохте от мотела.

След като бях задала въпроса относно Флорънс.

— Съжалявам.

— Вината не е твоя. — Думите му бяха последвани от ласка по гърба ми. — Сега, когато съм с теб, е по-добре. Отново се чувствам цял.

— Хайде, хайде, Алекс, това е повече от достатъчно. Моля те, седни от дясната ми страна. Познаваш ли Джейсън? Не, не мисля, че двамата сте се срещали.

— Наистина ли е необходимо ръцете на всички да са завързани? — Алекс гледаше брат си. Едва успяваше да възприеме всичко... семейство след толкова много празни години. Джейсън бе също толкова развълнуван и уплашен. Никой не може да предвиди тази ужасяваща семейна среща.

— О, да! Виж само какво провокира малката ти сродна душа преди малко. — Йохан посочи чиниите по пода. — Доста е сприхава, непрекъснато се съпротивляваше, опитваше се да приспи вниманието ми, като се правеше на послушна, но виждах как умът й работи. Би трябвало да се гордееш с нея.

— Гордея се — каза Алекс тихо и задържа погледа ми.

„Обичам те“, помислих си и ми се прииска да можех да използвам телепатия, но Йохан все още правеше опитите безполезни.

— Започвам да се питам дали не си струва да запазя живота й. Някой ден ще искаш да имаш деца, а от нея ще стане прекрасна майка, тя ще защитава децата си, няма да бъде като Мириам, която, както всички знаем, доказа, че е неадекватна. — Йохан обърна жестокия си поглед към жената, която трепереше в другия край на масата. — Алекс, не мисля, че ще я запомниш, но това е майка ти. Между другото, тя твърди, че те е изоставила за твое добро, за да не се опитва Роджър да избие дарбата ти в погрешен опит да спаси душата ти. Подозирам, че в това има смисъл, ти се справи чудесно сам, както и аз. — Погледът му отново се плъзна към мен, премисляше ползата от мен, след като си припомни какви са облагите от това да бъдеш изолиран. — Няма да си правя труда да те представям на баща ти, той не заслужава да го забележиш, не е нищо повече от парче дъвка върху подметките на обувките ти. Но брат ти, Джейсън, показва признаци на добро държание. Помогна на Мисти, когато малко й се ядосах. Тя просто не иска да прави това, което й казват.

Алекс преглътна. Бузата ми вероятно бе насинена, а устната ми определено бе цепната, щеше да се досети каква форма бе взел гневът на чичо му.