Джос Стърлинг - Мисти

Роджър все още мислеше за откровенията отпреди малко.

— Лъгала си ме през всичките тези години? — Гледаше втренчено Мириам, сякаш му бе непозната.

— Да. Налагаше се.

— Мамо? — Гласът на Джейсън трепереше.

Мириам се обърна към сина си, брадичката й се тресеше и едва сдържаше сълзите си.

— Това не променя нищо, мили. Не всички хора с дарби са такива, каквито ги представя баща ти, някои от нас са загрижени и използват дарбата си за добро.

— Мога поне да ти простя, че открадна сродната ми душа, Роджър — каза Йохан спокойно и направи присмехулен кръст във въздуха. — Вината за това лежи само ,на раменете на Мириам, тъй като тя внимателно крие истината за всичките си тайни. Бях ядосан само около десетина години. Напоследък виждам, че сродната душа е бреме, без което съм щастлив. Алекс също ще го разбере. Ще му обясня, когато дойде.

— Не, моля те! Не го замесвай! — Възразих, преди да мога да се спра.

Йохан ми намигна — заговорнически, шеговито.

— Той е затънал в това до уши, мила моя, разбира се, че трябва да е

тук.

Роджър дишаше тежко, опитваше се да овладее гнева си.

— Виж, знам, че сме имали своите различия през годините, но никога не съм ти навреждал, Йохан.

— Ха—ха—ха! — Смехът на Йохан прозвуча жестоко накъсано. — О, моля се да бъда различен, Роджър. Ти ми навреди, като взе цялата любов на родителите ни. Мисля, че майка ни може би имаше дарба, малка дарба или може би така и не бе разбрала, че има такава; каквато и да бе истинската й природа, тя бе изцяло подвластна на баща ни и се превърна в сянка, в нищо. Не протестираше, когато той ме биеше и ме наричаше дете на дявола. Вместо това му пригласяше, добавяше и своите ритници с неговата благословия — или си забравил?

— Бях млад и само подражавах на онова, което смятах за правилно.

— А той те учеше прекалено добре. Ти, Роджър, не заслужаваш да живееш повече от онзи зъл човек, който пък не заслужаваше следващия си дъх. Убих първо майка ни без много суетене, но него накарах да страда. Обясних му в най-дребни подробности плановете си за нашето семейство, как ще елиминирам онези, които ни мразят, и ще науча децата с дарба, че превъзхождат другите и трябва да се гордеят с това. До края на деня и ти ще разбереш как се е чувствал той.

— Добре, Йохан, убий ме, щом трябва...

— Роджър! — възкликна Мириам.

— Татко, не! — възрази Джейсън.

— Но остави Джейсън и Мириам, те не са част от това.

— Джейсън има ли дарба?

Роджър поклати глава.

— О, добре. Жалко. Виждам, че не молиш за момичето тук. А какво ще кажеш за Мисти? — Погледът на Йохан пронизваше Роджър.

Роджър преглътна неловко и ме погледна, за него нямах повече значение от мебел, но разбираше, че съм някакъв тест.

— He й желая злото. Полезна е за теб, пощади и нея.

— А, значи, можеш да се учиш. Преди щеше да пледираш за изтреблението на всички хора с дарби, да твърдиш, че сме демони. Искам да ти покажа как изглежда изтреблението. Мисля, че ще запомниш този урок. — Пълният с жестокост поглед на Йохан се плъзна обратно към Мириам, като змия, която се промъква невидима през дългата трева и се наслаждава да види, че всички треперим и се опитваме да узнаем кого ще ухапе първо.

Усещах, че наближава краят на шоуто и че той скоро ще започне да убива. Не можех да понеса мисълта, че Алекс щеше да влезе в стая, пълна с трупове. Нямаше да спечеля нищо, ако продължавах да мълча. Това може би щеше да се окаже от най-глупавите моменти на Мисти, но въпреки това щях да го сторя.

— Не. — Изправих се. — Няма да убиеш тези хора. Няма да го позволя.

— И как възнамеряваш да ме спреш, малко момиченце? — Йохан също се надигна.

Без предупреждение и с помощта на телекинезата запратих ножа към гърлото му. Той го отблъсна, но въпреки това получи порезна рана в ръката над лакътя. Успя да избегне вилицата с дългите зъбци, която запокитих към очите му, като се наведе и тя се заби в стената зад него. Джейсън разбра, че трябва да се бием, и, както бе със завързани ръце, метна чинията и чашите към Йохан. Роджър се втурна да забие глава в корема на брат си, Мириам се завтече към задната врата и се опита да я отвори с крак. Изпращах снаряд след снаряд с надеждата, че нещо ще премине през отбраната му. Йохан събори брат си на земята и стъпи върху стомаха му, но Джейсън го избута. Засилих се да му помогна и в бързината се препънах в Роджър.

В тази бъркотия никой от нас не чу, че двигателят на мотор бе загасен и някой влезе през предната врата.