Джос Стърлинг - Мисти

Йохан взе нещата в свои ръце.

— Хмм, хмм, ухае приятно. Моля ви, седнете и аз ще нарежа пуйката. Джейсън, извади три чинии, моля те, сигурен съм, че знаеш къде са.

Мириам се отпусна на най-близкия стол.

— Роджър? — каза едва чуто.

Роджър потърка лицето си.

— Нека просто... да правим каквото казва той.

— Мили братко, ако нямаш нищо против — Йохан вдигна една пластмасова лента. — Ръцете зад гърба.

Роджър се поколеба.

— Или това, или ще докосна Джейсън отново, и то без гаранция, че ще го върна обратно.

Роджър допря китките си една до друга. Йохан ги завърза, като затегна лентите повече от необходимото.

— Мириам? Ако бъдеш така любезна.

Мириам погледна веднъж към съпруга си и позволи да завържат китките й. Не можа да не потрепне, когато той я погали с привързаност по врата.

— Не докосвай майка ми! — каза Джейсън и постави още три чинии на масата.

— И последен, но не защото е най-незначителен, нашият смел Джейсън. — Йохан размаха лентите с насмешка.

— Т... татко?

— Прави каквото казва — прошепна Роджър. Изглеждаше победен. — Той иска да каже нещо, което непременно трябва да чуем, така че нека му дадем шанс. После ще ни пуснеш, нали, Йохан?

— Предполагам, че можете да видите нещата и по този начин — замислено отвърна Йохан и завърза ръцете на Джейсън пред тялото му, подобно на моите. Побутна го да заеме третото място, после донесе стол за мен. Щом всички седнахме, той се настани начело на масата. — За онова, което ще получим...

— Да не си се осмелил да богохулстваш! — изсъска Роджър. Седнал от лявата му страна, изглеждаше така, сякаш ще го удари с глава.

Йохан сбърчи чело.

— Предполагам, че е малко прекалено от моя страна. Никога не съм имал много време за бащите, било то небесни или земни... нали? — Заби ножа дълбоко в гърдите на пуйката. Изтече ароматен сок. — Съвършено, Мириам. До най-малката подробност. — Усмихна се на готвачката, която седеше от дясната му страна и не обърна внимание на комплимента му. Йохан отряза парче, бял разрез на фона на оранжевозлатистата кожа. Сервира на всички ни с внимание, от което ни се повдигаше, напълни чиниите ни с храна, от която никой от нас не можеше да хапне. — Надявам се, че не си използвала от онези готови храни, които американците така обичат? — Хапна предпазливо един картоф. — Не, на нужното равнище си. Аплодирам те, Мириам!

Погледът й се стрелкаше от сина й към съпруга й, като за малко се спираше и на мен, после се връщаше на Йохан.

— Защо си тук, Йохан?

— Отличен въпрос. — Йохан си наля чаша вино. — Първо, за да се насладя на тази превъзходна храна в компанията на семейството си. Второ, за да изясним някои неща.

— Какви неща?

— Обожавам семейните празненства. Мисти има голямо и любящо семейство — никакви изоставени синове в твоето семейство, нали, Мисти?

— Точно така — прошепнах, тъй като изглеждаше, че той иска да получи отговор.

— И това въпреки факта, че баща й е обикновен човек без дарба и не е на нашата страна, нито одобрява начина ни на живот. Виждате ли, имало е и други възможности за избор.

— Ако искаш да се извиним... — поде Мириам.

Йохан почука с ножа по масата.

— Престанете! Прекалено е късно за това. Не! Сега Алекс е мой. Не се тревожете за бъдещето му. Ще му се реванширам. Всъщност тук съм заради миналото, а не заради бъдещето. Не е ли така, мила моя? — Гледаше право в Мириам.

— Какво иска да каже той, Мириам? — Погледът на Роджър се насочи от омразния брат към любимата съпруга.

— Напомни ми: кога е рожденият ти ден, Мириам? — попита Йохан.

— Дванайсети април. — Мириам бе втренчила поглед в чинията си, вниманието й бе приковано в соса с червени боровинки.

— И на колко години си точно?

Тя отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

— На този етап трябва да обясня, че малката Мисти, която е тук, има много полезна дарба. Тя не може да лъже и ако не контролира дарбата си, хората около нея също не могат да лъжат. Тъй като направих живота й напоследък доста неприятен, подозирам, че в момента не може да упражнява контрол над силата си. Така ли е, Мисти?

Дори не се бях замисляла за контрола над дарбата си. Тя вероятно се разпростираше възможно най-далеч и най-широко. Кимнах.

— Това означава, че всички ще бъдем брутално откровени един с друг. Вече знам, че Роджър ме мрази, така че не ме интересува какво има да каже той, но ти, Мириам, мисля, че има някои истини, които никога не си му казала, нали? Неща, които си крила. — Взе с вилицата си от пуйката и зеления боб и лакомо ги погълна. — Да се върнем на въпроса ми, кога си родена?