Джос Стърлинг - Мисти

— Дванайсети април — повтори тя.

— Да, да, всички го чухме. Питам те на колко си години. Роджър тук мисли, че си на четирийсет и шест, на същата възраст като него, а двамата с теб знаем, че лъжеш.

— На четирийсет и осем съм. — Гласът й бе тънък и едва доловим като паяжина.

— На същата възраст като мен. Всъщност родени сме в рамките на една седмица, нали?

Мириам кимна.

— Откъде знаеш това? — попита Роджър. Изражението му издаваше объркване. — Мириам, скъпа, не ме интересува, че си по-голяма от мен. Затова ли не си ми казала: била си смутена?

Знаейки, че без да искам подпомагам каузата на Йохан, се опитах да осъществя контрол над дарбата си, спомняйки си какво ми бе казал Зед. Имаше толкова много чувства в тази стая, тайни и лъжи, че беше невъзможно да овладея положението, беше като да се опитваш да опънеш палатка в силна буря.

— Сега, като стигнахме толкова далеч, мисля, че трябва да довършиш, Мириам? — Йохан определено изглеждаше доволен, като момче, което къса краката на насекомо, за да го види как ще залита.

Тя поклати глава.

— Тогава аз ще го направя вместо теб. Роджър, запознай се с моята сродна душа. Съпругата ти, която има дарба, бе определена за моя от момента на зачеването й. Срещнахме се, когато бяхме на по двайсет години, но тя се отказа от мен и избра теб. Ето сега знаеш истината за жената, за която си се оженил, Въпреки молбите ми да не го правиш. Успяваше да го скрие от теб, защото това върши най-добре.

Дъвчеше храната си с насмешливо удоволствие.

— Отказах се от едно чудовище! Намразих те от момента, в който разбрах какъв си! — изстреля думите Мириам, изгубила контрол. — Ти вече беше убиец и брат ти щеше да е следващият, който щеше да умре, ако не го бях спасила!

Йохан се усмихна мило.

— А, значи, си се досетила, нали? Да, аз убих нашите родители. Татко ме биеше прекалено често, а майка ми никога не направи опит да го спре. Те не липсват на света. Мисля, че Роджър подозираше какво съм направил, но не можеше да го докаже.

Роджър понасяше истината като силни удари, които го караха да се олюлява. Съпругата му имаше дарба, беше сродна душа на брат му... признание за убийството на родителите му.

— Вярно ли е това, Мириам?

Лицето й бе сбърчено, по челото й се бяха образували нови вдлъбнатини.

— Мислех, че ще го обичам, но когато го открих, баща ви вече го бе превърнал в... това. — Тя стрелна Йохан с поглед, изпълнен с ужас. —

Тогава разбрах, че задачата ми е да те спася от моята покварена сродна душа. ^

— Ти си една от тях? — Погледът на Роджър се спря на мен и Йохан. Не ми харесваше особено да бъда поставена в същата категория.

Мириам поклати глава.

— Не съм като него. Аз съм твоя съпруга. Всеки мой избор бе направен, за да те защити, да защити Джейсън... и Алекс.

— Дори Алекс? — Йохан вдигна пръст и потри ръба на чашата си. — О, кажи ми: как изоставянето му е равносилно на предпазване? Целият съм в слух.

Мириам преглътна.

— Роджър мразеше хората с дарби. Наистина го разбирах, баща ти се погрижи за това... Страхувах се, че Роджър ще стане като него, ако Алекс остане с нас, и че той ще създаде второ чудовище от сина си. — Тя ридаеше. — О, господи, прости ми, но не можех непрекъснато да заставам между Алекс и Роджър, а в съшото време да държа и теб далеч... дарбата ми не се простира чак дотам. Просто не съм толкова силна.

— Дарбата ти? Мамо, каква дарба? — попита Джейсън.

Тя стисна устни, не искаше да признае това последно доказателство, че е жена с дарба.

Намеси се Йохан.

— Мириам крие разни неща, Джейсьн. Много ефективно, трябва да призная. Бяха ми необходими години да ви проследя, след като избягахте от Южна Африка.

— Когато те видях да стоиш над люлката на Алекс, разбрах, че трябва да си тръгнем, трябваше да те накараме да повярваш, че ще го вземем с нас. И се получи. — Повтори го на себе си, сякаш за да напомни на сърцето си, че жертвата си е заслужавала. — Нужни ни бяха години, за да се организираме, но успях да го скрия задълго далеч от ръцете ти. Ти дори не заподозря, че ще го изоставя, нали?

— Вярно е. Търсех вас, не Алекс. Според мен ти обичаше момчето прекалено много, за да заподозра, че ще го изоставиш.

— Това бе най-трудното нещо, което някога съм правила. — Погледът й бе свиреп. — Просто се надявах, че ще закъснееш и няма да можеш да го деформираш. Как ни откри?

Йохан отпи от виното си.

— Не чрез твоя грешка, Мириам. Страхувам се, че бе победена от чистата случайност. Мой бизнес познат отбеляза приликата между мен и мъж, когото срещнал в самолета, южноафриканец, зает в търговията със семена. Този разговор ми даде посоката, останалото бе просто.