Джос Стърлинг - Мисти

— Благодаря, Джейсън. — Гласът му притежаваше рязкост, която не бях долавяла преди.

— То беше нищо... ъ-ъ... Алекс — прошепна Джейсън. Протегнах се и докоснах със завързаните си ръце Джейсън по бедрото, изразявайки и аз своята благодарност. Той се държеше добре, като се имаше предвид колко ужасяваща бе тази ситуация за всички нас.

— Може би се чудите защо събрах всички ви тук днес — каза Йохан, после се засмя. — Чуй ме, Алекс, говоря като Еркюл Поаро 26 26 27Главен герой в много от романите на английската писателка Агата Кристи (18901976), който води детективски разследвания. - Б. пр. , нали? Е, предполагам, че така е подходящо: това е нещо като развръзка, разкриване на грешните деяния. Ето ги и заподозрените: страхливата майка, злоупотребяващия баща, отхвърления брат, любимия син и изоставения син.

— И Мисти — добави Алекс. — Момичето, замесило се в това не по собствена вина. Със сигурност можеш да я освободиш сега, тя изпълни задачата си. И не е от твоето семейство.

Йохан се замисли за миг, колебаеш се между „да“ и „не“.

— Но тя е твоя, нали, Алекс, и по този начин е част от това. Ти пропусна онази част, в която разкрих, че майка ти е моята сродна душа.

Алекс седна рязко на мястото си, погледът му се спря на Мириам.

— Не знаех.

— Само тя и аз знаехме тайната. Сега ти казвам и трябва да разбереш, че наличието на сродна душа не е достатъчно за щастието. Може и да мислиш, че Мисти е неразделна част от бъдещето ти, но всъщност тя не е необходима, не си струва заради нея да нарушиш естествения ход на живота си.

— И какъв е той според теб? — Погледът на Алекс ми казваше, че не е съгласен с нито една дума от изреченото от Йохан.

— Да бъдеш възможно най-добрият, да завладееш избраната от теб област.

— И ако избера Мисти за свой приоритет?

— Страхувам се, че ще трябва да се намеся. Ще живее само ако не пречи. Правя това, защото те обичам, нали разбираш: взел съм присърце интересите ти.

Беше смразяващо да чуеш Йохан да говори за любов, той не знаеше значението на думата.

— Искам да ме изслушаш много внимателно, чичо. — Алекс се опитваше да използва дарбата си, макар че бях в стаята. Сега беше моментът, в който имахме нужда от обаятелен човек. „Помисли, Мисти, как можеш да овладееш дарбата си, за да не попречи на това?“ До този момент тя винаги бе пречила.

Но по време на дебатите Алекс се забавляваше и не вярваше в онова, което казваше. Сега беше сто процента искрен. Моята дарба със сигурност щеше да усили въздействието на думите му, а не да го намали.

— Алекс?

— Мисти, моля те, остави ме да говоря с чичо си. — Алекс не искаше вниманието на Йохан да бъде насочено към мен.

— Исках само да кажа, че ако това е истина, мога да ти помогна. — Говорех тихо с надеждата, че само той ще ме чуе.

Лицето му първо се сбърчи, после, когато значението на думите ми достигна до него, се отпусна.

— Чичо, знам, че си имал труден старт в живота. Знам достатъчно за баба си и дядо си, за да разбера, че не са се отнасяли правилно с теб.

Усещах вълните искреност, които обгръщаха думите му, оставих дарбата си да подсили значението им. Надявах се, че като приливна вълна комбинацията от дарбата на Алекс и моята ще бъде достатъчна да отклони Йохан от мислите за убийство.

— И дойде тук, за да накажеш родителите ми, задето са ме изоставили. — Алекс погледна майка си и баща си, озадачен от сигналите, които получаваше от тях — Мириам излъчваше копнеж, а Роджър като че ли искаше да се защити. — Те са постъпили като вашите родители, които са те отхвърлили.

— Те никога не бяха там за мен — съгласи се Йохан. — Баща ни се интересуваше само от Роджър.

— През последните няколко дни се чувствам така, сякаш изпитвам същата болка като теб. Обичал си ги, но те са се отказали от теб. Аз обичам Мисти и мислех, че съм я изгубил. Болката е... огромна. Непоносима.

Йохан слушаше, за първи път наистина слушаше.

— Но, моля те, онези, които са сложили началото на това, отдавна са мъртви. Всички в тази стая са жертви на жестокостта им. На Джейсън не бе позволено да познава брат си, а аз дори не разпознавам в онази жена майка си, брат ти е бил научен да мрази собствената си кръв, а Мисти страда просто защото животът й се преплете с моя.

Лицето на Йохан омекна.

— Правя това за теб, Алекс. Търся това семейство заради теб... толкова отдавна, за да мога да те спася от тях. Всичко, което съм направил, парите, които съм натрупал, е било заради теб.

— Виждам, сторил си толкова много. Но бих искал да имам възможност да разговарям с родителите си и сам да преценя. — Дарбата му бе в пълната си сила, в гласа му звънтеше искреност, нямаше място за възражения.