Тери Брукс - Елфите на Шанара

Започваше да се зазорява и тя едва бе затворила очи от умора и угнетеност, когато грамадният мъж я изненада с леко докосване по ръката. Рен вдигна глава, за да го погледне и той започна да прави знаци с ръце.

Искам да направиш нещо за мен.

— Какво? — попита тя и пръстите й повториха думите.

Това ще бъде трудно за теб, но е необходимо.

Рен се опитваше да види очите му, но не можеше. Той беше се отдръпнал твърде надалеч в сянката.

Аз искам да ме извиниш.

— Да те извиня за какво?

Аз те излъгах. Лъжех те непрекъснато. Дори след като вече те познавах.

Рен поклати глава, объркана, угрижена и уморена до смърт.

— За какво си ме лъгал? — попита тя.

Втренченият му поглед изобщо не трепна.

За твоите родители. За майка ти и баща ти. Аз ги познавах. Знаех кои са те и откъде идват. Знаех всичко.

Рен го погледна, неспособна да повярва на това, което й казваше.

Слушай ме, Рен. Майка ти е разбирала какво означава предсказанието на Еоуен много по-добре, отколкото кралицата. То е гласяло, че ти трябва да бъдеш отведена от Мороуиндъл, за да останеш жива, но в него се е казвало също, че един ден ще се върнеш, за да спасиш елфите. Майка ти правилно е преценила, че както и да ги спасиш, твоите хора ще са принудени да се сблъскат със злото, което те самите са създали. По онова време аз не знаех това. Но още тогава го допусках. Знаех само, че майка ти много държи ти да порастеш достатъчно силна, за да можеш да преодолееш всяка опасност, всеки враг и всяко изпитание, пред които се изправиш. Ето защо тя те даде на мен.

— На теб? Лично на теб ли? — попита поразена тя.

Гарт се размърда, успя да седне, давайки на ръцете си повече свобода на движение. Той изпъшка от усилието. Рен видя кръв да се просмуква през превръзките му.

Тя дойде при Скитниците със своя съпруг. Двамата бяха изпратени от Летящите ездачи. Тя дойде при нас, защото й било казано, че от свободните хора ние сме най-силните и че тренираме своите деца от рождение на изкуството да оцеляват, защото оцеляването е най-трудната част от живота на всеки Скитник. Ние винаги сме били хора-бездомници и като такива, сме открили, че е необходимо да бъдем no-силни от когото и да било друг. И така, твоите родители дойдоха при нас, при моето семейство, едно племе, което наброяваше няколкостотин члена и живееше в равнините под Мириан и попитаха дали сред нас има някой, на когото може да бъде поверено обучението на тяхната дъщеря. Те желаеха веднага щом стане достатъчно голяма, да бъде обучавана по метода на Скитниците в изкуството да оцелява в един свят, в който всеки и всичко е потенциален враг. Препоръчаха им мен. Разговаряхме с твоите родители и аз се съгласих да бъда твой учител.

Гарт се закашля. Един глух и измъчен звук се откъсна от дълбочината на гърдите му. Той наведе за момент глава, докато с мъка си поемаше въздух.

— Гарт — прошепна Рен, вече уплашена. — Разкажи ми тези неща по-късно, когато си починеш.

Той поклати глава.

Не, искам да завърша този разказ сега, крил съм го твърде дълго в себе си.

— Но ти едва дишаш. Едва можеш…

По-силен съм, отколкото мислиш. Той хвана ръката й за момент и после я пусна. Страхуваш се, че може да умра ли?

— Да — отвърна тя, преглъщайки, за да не заплаче.

Толкова ли те плаши това? След всичко, на което съм те научил?

— Да.

Тъмните му очи премигнаха и той я погледна странно.

Тогава аз няма да умра, докато ти не бъдеш готова за това.

Тя кимна мълчаливо, без да разбира какво имаше пред вид той, отбягвайки погледа му и силно желаеща да остане жив на всяка цена. Издишаният въздух излизаше с хъхрене от гърлото на Гарт.

Добре. Сега да ти кажа за твоята майка. Тя беше точно такава, каквато ти я описаха — силна, умна, решителна, обожаваща те. Но тя бе решила, че трябва да се върне при своите хора. Мисля, че е взела това решение още преди да напусне Мороуиндъл. Твоят баща мълчаливо се съгласи. Не зная причината за тяхното решение. Зная само, че майка ти е била свързана в много отношения със своята собствена майка и със своя народ, а баща ти е бил безумно влюбен в нея. Във всеки случай са се споразумяли да те настанят при Омсфордови в Сени дол, докато станеш на пет години — началната възраст за започване на обучението на едно дете Скитник — и после да бъдеш върната обратно на мен. Искаха да ти се каже, че твоята майка е Скитник, а баща ти от фамилията Омсфорд и че твоите прадеди са били елфи. Не биваше да ти се казва нищо друго.