Тери Брукс - Елфите на Шанара

Накрая Рен се раздвижи, направи пряко сили една крачка и после още една, тласкана от своя страх за Гарт и от вида на цялата тази кръв. Тя надмогна с усилие последиците от ободряването чрез магията, преодоля силното си желание да вкуси отново от силата, плъзна Елфовите камъни в джоба си и бързо коленичи до своя приятел. Гарт вдигна глава, за да я погледне. Лицето му беше почти неузнаваемо от калта, но неговите тъмни очи бяха ясни и изразяваха увереност.

— Гарт — прошепна Рен.

Огромна рана зееше от рамото до ребрата от лявата страна на Гарт, а гърдите му бяха обгорели до черно от отровата. Опечената кал бе забавила изтичането на кръв, но раните трябваше да бъдат промити, за да се избегне инфектирането им.

Рен свали внимателно Фавн от себе си, обгърна Гарт с ръце и се опита да му помогне да се изправи на крака. Тя една успя да го помръдне.

— Почакай — каза един глас. — Аз ще ти помогна.

Това беше Трис, който се появи, препъвайки се, от мъглата. Не изглеждаше много по-добре от Гарт. Ручейчета кал и блатна вода се стичаха по него. Лявата му ръка висеше отпусната, а в дясната носеше своя къс меч. Едната страна на лицето му беше обляна в кръв.

Но капитанът на Личната охрана изглежда не забелязваше раните си. Той обви ръката на Гарт около рамената си и с едно повдигане изправи грамадния мъж на крака. С Рен, подкрепяща го от другата страна, те пресякоха отново покритата с кал равнина и стигнаха до групата стари акации. Стреса се появи пред очите им, движейки се тромаво, със стърчащи във всички посоки бодли.

— По този път! Пххфффт! Тук вътре! В сянката!

Те довлякоха Гарт до едно парче суха земя, което се намираше в плетеница на корени от дървета и го положиха отново да легне. Рен разряза бързо туниката му. Беше й останала само малко прясна вода, но тя я използува почти всичката, за да промие неговите рани. Остатъка даде на Трис да си почисти лицето. Рен използува конец и игла за шиене, за да зашие дълбоката рана и превърза грамадния мъж с платнени ивици, които откъсна от последната си чиста дреха. Гарт я наблюдаваше, докато тя работеше, мълчалив и неподвижен, сякаш се стараеше да запомни лицето й. Рен се опита един или два пъти да го заговори със знаци, но той само кимаше и не отвръщаше. Не й харесваше това, което виждаше.

После се зае с Трис. Лицевата рана беше повърхностна, само едно дълбоко ожулване. Но лявата му ръка беше счупена. Рен я намести, отряза две парчета дърво и я шинира с неговия колан. Той трепна един или два пъти, докато го превързваше, но нито веднъж не извика. Когато Рен свърши, Трис й благодари, сериозен и смутен, а тя му се усмихна.

Едва тогава Рен си спомни за жезъла Рухк, който все още лежеше някъде в калта и бързо се върна назад да го търси. Тя излезе от групата стари акации и пресече отново равнината. Орповете се разбягваха при нейното приближаване, като бързо движещи се частици сребриста светлина. Въздухът беше празен и неподвижен, но тътенът на Килешан отекваше зловещо иззад стената от мъгла и земята потреперваше в отговор. Рен намери жезъла Рухк там, където беше паднал и го вдигна. Лоденът искреше като малък звезден куп. Така много беше пожертвувано заради него, помисли тя, както и за затворените вътре елфи. Рен преживя един мрачен момент на съжаление, един внезапен порив да го захвърли настрана, да го потопи дълбоко в калта като Уистерона. Елфите, които бяха нанесли толкова много вреда със своята магия, които бяха създали Шадуините със своята амбиция и бяха напуснали Четирите земи заради едно варварство, за което носеха отговорност, може би беше по-добре да изчезнат. Но тя беше вече взела своето решение в полза на елфите. Освен това Рен знаеше, че не тези елфи бяха виновни, не това поколение, а и в края на краищата беше погрешно цял народ да се държи отговорен за действията на няколко души. Аланон сигурно е разчитал, че тя ще разсъждава точно по този начин. Той навярно е предвидил, че тя ще осъзнае сама мъдростта на поръчението. Намери елфите и ги върни в Четирите, земи. Рен много пъти беше се питала защо. Сега обаче мислеше, че вече започва да разбира. Кой можеше да поправи сторената грешка по-добре от самите елфи? Кой би могъл да воюва по-успешно с Шадуините?

Рен се повлече обратно през равнината, започвайки да се вцепенява с изчезването на последните остатъци на еуфорията от магията. Тя беше уморена, тъжна и странно отнесена, но знаеше, че не може да се отдаде на тези чувства. Беше си възвърнала отново жезъла Рухк, но пътуването до брега на океана и търсенето на Тайгър Тай още предстояха. Демоните също продължаваха да ги заплашват. Стреса чакаше при дърветата.