Тери Брукс - Елфите на Шанара

Но Гарт беше по-бърз. Той се спусна по стената на дефилето с бързината на сянка, хвърлена от преминаващ облак в нощта, подскачайки надолу по скалните издатини. Последните метри преодоля с един скок. Гарт се приземи сред трясък от счупени кости, пресегна се за жезъла Рухк и го вдигна. Фавн вече беше се покатерил на безопасно място върху широкия му гръб. Гарт се обърна рязко, за да се заизкачва отново нагоре и сянката на Уистерона падна върху него. Създанието се спускаше по своята паяжина, за да го смаже.

Рен се изправи на крака, шепата й се разтвори, ръката й се протегна напред и тя призова силата на Елфовите камъни. Те реагираха бързо като мисълта, излъчвайки един ослепителен огнен лъч. Лъчът улучи Уистерона още докато той се спускаше, удряйки го като тежък юмрук и отхвърляйки го далеч назад. След този удар Рен почувствува как всички сили я напускат. Бързайки да спаси Гарт, тя не беше задържала нищо от нея. Ободряването премина за миг през тялото й и изчезна. Рен ахна поразена и припадна, а Трис я прихвана през кръста. Стреса им извика да бягат.

Гарт се измъкна с мъка от дефилето, по лицето му течеше пот, а той стискаше жезъла Рухк в едната ръка и Фавн в другата. Дървесният пискун се хвърли, треперейки, към Рен. На четири крака пропълзяха като обезумели назад през дърветата. После се изправиха и започнаха да тичат през покритата с кал равнина. Рен хвърли един тревожен поглед през рамо. Къде беше Уистеронът?

Той се появи един миг по-късно. Не беше минал между дърветата, както очакваше тя, а над тях. Уистеронът се извиси като някакъв сив облак и падна върху им като камък. Трис се хвърли към Рен и я събори, измествайки я от пътя на Уистерона. В противен случай тя щеше да бъде смазана. Стреса се превърна в бодлива топка и полетя от нанесения й удар. Уистеронът изсъска, набол един от крайниците си на бодлите на Комбинираната Котка и се сгромолясана земята. Гарт пусна Жезъла и се обърна, за да го посрещне, извадил своя широк меч. Сграбчил меча с две ръце, грамадният Скитник замахна да нанесе удар по лицето на Уистерона, но не успя, защото звярът се отдръпна назад. Той изригна към Гарт една струя, която мина като огън през въздуха.

— Отрова! — извика Стреса. Гласът й прозвуча така, сякаш идеше от дъното на кладенец.

Гарт падна по гръб в калта. В същият момент Уистеронът атакува.

Рен с мъка се изправи отново на крака и протегна напред ръце. Елфовите камъни заблестяха и магията реагира. Огън експлодира в Уистерона и той се преметна назад сред облак от дим и пара. С триумфиращ вик Рен тръгна след него. Пред очите й се спусна червена мъгла, а силата на магията премина още веднъж през нея. Рен не можеше да мисли. Можеше само да реагира. Събирайки магията вътре в себе си, тя атакува. Огънят шибаше Уистерона отново и отново, блъскайки го, обгаряйки го. Чудовището съскаше и пищеше пронизително, като се отдръпваше и се опитваше да се изправи. С крайчеца на окото си Рен видя Гарт да се изправя с мъка отново на крака. В едната ръка стискаше падналия жезъл Рухк, а в другата — меча. Грамадният мъж беше целия в кал. Рен го видя, после го забрави. Магията беше като воал, който я обвиваше и отнасяше, и като елексир, който я изпълваше с учудване, вълнение и силна горещина. Рен беше непобедима, върховна.

Но после внезапно силата отново я напусна, пресушена в един миг и огънят в ръката й замря. Тя стисна елфовите камъни в шепата си и се отпусна на коляно. Гарт и Трис дойдоха мигновено при нея. Те я подхванаха и понесоха като дете, тичайки през равнината. Фавн се появи изневиделица, покатери се по крака й и се зарови в рамото й. Стреса продължаваше да надава предупредителни викове. Думите бяха неразбираеми, гласът й долиташе някъде иззад старите дървета. В този момент Уистеронът изскочи от мъглата обгорял и димящ, а жилавото му тяло се опъна като тялото на вълк по време на скок. Той се блъсна в тях, всичките се проснаха на земята. Рен се олюля, полузамаяна, застана на четири крака в сянката на чудовището, все още слаба и с кал в очите и в устата. Нейните защитници се бореха отчаяно да я спасят. Гарт стоеше разкрачен върху нея, размахвайки широкия меч. Захвърчаха парчета от Уистерона, докато той притискаше назад грамадния Скитник. Появи се Трис, който със страхотен удар отсече един от краката на чудовището. Викове и крясъци изпълниха зловонния въздух.

Уистеронът обаче беше най-големия и най-силния от всички демони на Мороуиндъл, от всички Шадуини, създадени в резултат на неправилната употреба на Елфовата магия и се равняваше на всички тях, взети заедно. Той замахна със своята опашка към Трис и го отхвърли на тридесет фута, където елфът се строполи тежко на земята. Когато Гарт не успя да отсече с бърз удар главата на Уистерона, звярът разкъса дрехите и плътта му с един замах на завършващия с черни, закривени нокти крайник и изби широкия меч от ръката му. В същия миг Гарт извади своя къс меч, но повторен удар го накара да залитне назад, да се претъркули през Рен и да падне безпомощно по гръб.