Тери Брукс - Елфите на Шанара

През прикритието на дърветата, сред които бяха коленичили, на отсрещната страна на покритата с кал равнина Рен видя дървесния пискун да навлиза в дефилето. Фавн!

Стреса също го забеляза. Комбинираната котка изфуча, наежвайки напред бодлите си.

— Глупав ссстттт пискун! Той те чу, Рен Елф! Попита какво искаш. Аз не обърнах внимание, пхффтт …но…

— Жезълът? — Рен скочи на крака. Ужас замъгляваше очите й. — Искаш да кажеш, че той е отишъл за Жезъла?

После Рен незабавно тръгна. Тя навлезе в равнината, тичайки възможно най-безшумно. Беше забравила, че Фавн не можеше да разговаря с тях. Отдавна не бе се опитвал. Сърцето й се сви. Тя знаеше колко много я обожаваше малкото създание. То би направило всичко за нея. Сега се готвеше да докаже това. Фавн! Недей!

Дишането й се учести. Тя искаше да извика, да накара дървесния пискун да се върне. Но не смееше. Викът й щеше да събуди Уистерона. Рен достигна другия край на равнината. Орпове бягаха във всички посоки, откроявайки се като тъмни петна на фона на изпаренията. Тя чуваше, че Гарт и Трис я следват задъхани. Стреса някак си беше я изпреварила. Комбинираната котка още веднъж се оказа по-бърза, отколкото очакваше Рен и вече беше се мушнала между дърветата. Рен я следваше, пълзейки бързо след нея.

Фавн беше на половината път надолу по стената на дефилето, плъзгайки се плавно и безшумно по скалите. Нишки от паяжина му пресичаха пътя, но той ги избягваше с лекота. Отгоре, свит плътно на кълбо, Уистеронът лежеше неподвижно в своето гнездо. Останките от Гавилан също висяха там, но Рен избягваше да ги гледа. Вместо това тя съсредоточи вниманието си върху Фавн, върху отчаяното, спиращо дъха спускане на дървесния пискун. Тя чувствуваше присъствието на Стреса, проснала се при ръба на скалите недалеч от нея. Гарт и Трис бяха застанали плътно от двете страни на Рен. Трис я хвана, опитвайки се да я дръпне назад, на по-безопасно място, но тя ядосано освободи ръката си. Ръката, която стискаше Елфовите камъни, се повдигна нагоре.

Фавн достигна дъното на дефилето и започна да го пресича. Пискунът танцуваше като перце върху килима от сухи кости, избирайки грижливо пътя си и ситнейки като котка. Той беше безшумен и така незначителен, както и разбягващите се при неговата поява орпове. Отгоре Уистеронът продължаваше да дреме, невиждайки нищо. Сивата мъгла падаше между тях като дебела завеса, скривайки дървесния пискун в своите гънки. Хадес! Защо не го задържах? Кръвта на Рен туптеше в ушите й, отмервайки изминалите секунди. Фавн изчезна в мъглата. После отново го видяха стигнал на отсрещната страна. Пискунът се наведе над Жезъла.

Той е твърде тежък, помисли разтревожена Рен. Фавн не може да го повдигне.

Но Фавн някак си успя да го измъкне изпод пластовете кости, крепили някогашен живот. Фавн прегърна в мъничките си ръце Жезъла, три пъти по-дълъг от него и тръгна да се връща обратно. Помагаше си с Рухк като с прът. Затаила дъх, Рен се изправи на колена. Трис я побутна настойчиво с лакът, сочейки Уистерона, който беше се размърдал в своя хамак и протягаше краката си. Той се събуждаше. Рен понечи да стане, но Гарт бързо я дръпна обратно. Уистеронът се сви отново на топка, прибирайки краката си. Фавн продължаваше да напредва към тях. Мъничкото му лице беше напрегнато, а жилавото му телце — стегнато. Той достигна отново близката страна на дефилето и спря. Рен изстина. Фавн не знае как да се изкатери!

В този момент Килешан внезапно се закашля и избълва огън. Изригването беше толкова далечно, че звукът от него се чу едва-едва, като мърморене в тишината. То обаче предизвика дълбоко в земната гръд ударни вълни, които се разпространиха навън от планинската пещ подобно на дъгите при цопването на камък във вода. Тези вибрации се предаваха по целия път до Ин Джу и до островното леговище на Уистерона, предизвиквайки бърза верижна реакция. Ударните вълни набираха сила, обръщайки се бързо в топлина, а топлината изригна от покритата с кал равнина във фонтан пара точно зад Рен.

Уистеронът мигновено се събуди. Краката му се опряха в паяжината, главата му се люлееше на дебел безкостен врат, докато тъмните му очи, отразяващи, като огледало, претърсваха околното пространство. Фавн, изненадан от вибрациите и експлозията, подскочи нагоре по страната на дефилето, загубвайки опора и веднага падна обратно. Затракаха кости, а жезълът Рухк се плъзна надолу. Съскането на Уистерона съвпадна със съскането на гейзера. Той се завъртя светкавично в своята паяжина — наполовина паяк, наполовина маймуна, цяло чудовище.