Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Никога не съм бил в тази част на Западната земя — отбеляза той, когато Тей свърши. — Не зная нищо за нея. За да усетя скривалището, което търсим, трябва първо да се приближа до него.

— Голяма полза, няма що — сопна се раздразнено Джърл. Той също бе забелязал как бродят очите на локата и явно беше ядосан от поведението му. — Това ли е всичко, което можеш да направиш?

Врий Иридън само сви рамене. Джърл беше вбесен.

— Може би щеше да се справиш по-добре, ако бе обърнал повечко внимание на думите на Тей!

Локатът го погледна, присвивайки късогледо очи, в които мъждукаше лек огън.

— Нека ти кажа нещо. Когато Тей дойде да ме моли за помощ, аз прочетох съзнанието му. Понякога мога да го правя. Видях видението на Бремен, онова, което Тей току-що описа, и си го спомням доста добре. Това видение е реално, приятелю. Ако не беше то, нямаше да съм тук. То е реално и мястото, което показва, също е реално, в това съм абсолютно сигурен. И въпреки това не мога да го открия, без да знам нещо повече.

— Джърл, ти често си пътувал из страната — прекъсна го бързо Тей, нетърпелив да предотврати сблъсъка между двамата. — Нещо от това, което разказах, не ти ли звучи познато?

Приятелят му поклати глава, по лицето му се изписа раздразнение.

— Повечето от пътуванията ми са били ограничени до проходите — до Хейлис Кът и Уорл Рън, и онова, което лежи зад тях. А точно тази планинска формация — двата върха, разтворени като пръсти — ми звучи като всяко едно от десетките двойни възвишения, които съм виждал.

— Но не си сигурен кое точно?

— А ти как мислиш? — сопна се Джърл.

— По кой път смяташ, че трябва да тръгнем? — настоя Тей. Не можеше да разбере нетипичното поведение на приятеля си.

Джърл скочи на крака.

— Откъде да знам? Попитай нашето приятелче локата, може да има някоя блестяща идея!

— Я чакай! — обади се веднага Врий Иридън и също се изправи. Застана пред Джърл. Изглеждаше съвсем дребен и слаб в сравнение с едрия елф, но изобщо не личеше да се страхува. — Защо не опитаме нещо? Може би ще мога да ти помогна да си спомниш, ако си видял точно тази планинска формация.

Тей също скочи, веднага разбрал какво иска да каже локата.

— Можеш ли да направиш с Джърл същото, което направи и с мен? — попита той бързо. — Можеш ли да пробудиш спомена му, както направи с видението на Бремен.

— За какво говорите? — тросна се Джърл, като поглеждаше ту към единия, ту към другия.

— Вероятно — отговори Врий на Тей, после се обърна към Джърл. — Нали ти казах. Понякога мога да чета съзнанието на хората. Направих го с Тей, за да надникна във видението на Бремен. Мога да опитам и с теб, за да разбера дали в подсъзнанието ти е останал спомен за формацията, която търсим.

Джърл целият пламна.

— Я прилагай магиите си на някой друг! Завъртя се назад, но Тей го сграбчи за ръката и го върна обратно.

— Няма на кого друг, Джърл. Имаме само теб. Да не би да се страхуваш?

Едрият елф се взря почти гневно в него, но Тей не отстъпи, най-вече, защото нямаше друг избор. Нощното небе се бе изчистило от облаците и сега необятната му шир бе изпълнена със звезди. Яркостта им почти заслепяваше. Застанал под светлината им, в пазвата на планината, впримчен в този неочакван сблъсък с най-добрия си приятел, Тей се почувства някак странно беззащитен.

Джърл внимателно освободи ръката си от хватката му.

— Не се страхувам от нищо и ти го знаеш — отвърна той меко.

Тей кимна.

— Да, знам го. Но сега те моля, позволи на Врий да опита.

Те седнаха близо един до друг в тишината. Врий Иридън взе ръцете на Джърл Шанара в своите. Държеше ги хлабаво и се взираше право в очите му. После затвори своите. Тей ги наблюдаваше с безпокойство. Джърл се бе напрегнал като котка преди скок, готов да избяга при първия признак на опасност. Локатът, от своя страна, беше спокоен и вглъбен, особено сега, потънал някъде дълбоко в съзнанието на Джърл, в търсене на това, което им трябваше. Двамата останаха така няколко секунди, свързани — странен съюз. Никой не показваше с нищо какво се случва.

И тогава Врий Иридън пусна ръцете на Джърл и кимна рязко.

— Намерих го. Поне отправната точка. Имаш много добра памет. Двата върха във формата на буквата V се наричат Клещи — или поне ти така ги наричаш.

— Сега си спомням — каза тихо едрият мъж. — Преди пет-шест години, когато търсех трети проход към низината Хори. В планините северно от Уорл Рън, сред най-едрите масиви. Нямаше начин да се открие проход там, затова се отказахме. Но помня двата върха. Да, помня ги!