Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

И тогава късметът им изневери. Като предпазна мярка в случай на провал, гномите бяха разположили още една редица в другия край на прохода. Там вече бяха чули предупредителните викове на другарите си и чакаха елфите да се приближат. Копия, стрели и камъни от прашки полетяха към малката група, щом тя стигна до края на клисурата. Нямаше време да премислят стратегията си, нямаше време за каквото и да било, освен да се наведат ниско и да се надяват, че ще се измъкнат невредими. Джърл Шанара, безстрашен и упорит, се впусна право към най-гъстата група от нападатели. Около него свистяха оръжия и заваля град от стрели. Но дяволският му късмет както винаги проработи и той някак успя да се задържи на коня. Понесе се в кариер към гномите и Тей видя как разпръсква телата им като сухи съчки. Джърл Шанара вече бе в безопасност.

Тей и Прейа също препуснаха. Дребният кон на момичето профуча покрай тълпата нападатели, близо до левия склон на клисурата, после прескочи насипа, издигнат срещу конете. Виковете на преследвани и преследвачи се смесиха с цвиленето на животните. Ездачите препускаха — безплътни фигури, стрелкащи се напред-назад в мрака. В отчаянието си Тей използва магия, за да обгърне със защитна преграда останалите елфи и да ги скрие от гномите.

Но когато се събраха отново на няколко мили след клисурата, шестима от тях липсваха. Бяха останали само осмина, а стотиците гноми, разпръснати из цял Саранданон, щяха да се съберат в прохода и да ги преследват до Брейклайн.

Щяха да ги преследват, докато ги открият.

По здрач на следващия ден елфите вече бяха навлезли дълбоко в планината. Бяха яздили цялата предишна вечер, след бягството от капана на гномите в клисурата Биън, после продължиха на запад към скалистите предпланини на Брейклайн, и не спряха, докато утринната светлина не изпълзя от изток и не се разля над долината Саранданон. Тогава починаха няколко часа, после станаха, ядоха и пак тръгнаха. Дъждът бе спрял, но небето си оставаше облачно и сиво, по хълмовете бе виснала мъгла, плътна като одеяло. Във въздуха се усещаше влага, която носеше миризмата на пръст и гнило дърво. Колкото повече се изкачваха, толкова по-голи и скалисти ставаха хълмовете и миризмата се разсея. Тук въздухът беше хладен, резлив и чист, а мъглата започна да се разкъсва.

По пладне възвишенията бяха останали зад гърба им и пътят им вече се виеше нагоре в планината. Джърл Шанара им бе казал, че ще яздят докато съвсем се стъмни, защото искаше да наберат преднина пред преследвачите си. Беше твърдо решен преди да спрат да са излезли на терен, по който не оставят ясни следи. Никой не възрази. Яздеха послушно в мрака и тишината, гледаха как мъглата се разнася и пред тях се открива планината. Брейклайн представляваше стена от назъбени скали, върхове, които се издигаха високо в небето и изчезваха сред облаците, стръмни урви, които се спускаха стръмно надолу на няколко хиляди фута, огромни голи склонове и назъбени проломи, формирани от движението на земята по времето, когато светът все още е добивал облика си. Планината се издигаше до небесата, сякаш се опитваше да се изкачи там и да избяга от света, приличаше на протегнатите ръце на гиганти, заледени от времето. На север и на юг, докъдето стигаше погледът, навсякъде се простираше Брейклайн, като бариера, забраняваща преминаването, като крепост срещу натрапници.

Елфите започнаха пътя си през планината в тишина. Пред лицето на подобна дълговечност ги завладя онова характерно усещане за собствената им смъртност.

С падането на нощта вече бяха прехвърлили по-ниските върхове и нямаха видимост нито към хълмовете, по които се бяха изкачили дотук, нито към по-отдалечената долина Саранданон. Устроиха лагера си в една смърчова горичка, сгушена в плитка долчинка, свряна между голите върхове, по които блестеше сняг, подобно на тънка, бяла мантия. Там имаше прясна вода, трева за конете и дърва за огън.

Щом свършиха с настаняването и се нахраниха, Прейа Старли се върна назад по следите им, за да провери за преследвачи. Докато я чакаха да се върне, Тей обсъди с Джърл и Врий Иридън видението, което бе разкрило местоположението на Черния елфически камък. Той още веднъж изброи особеностите му, като си направи труда да опише всичко, което Бремен му бе казал. Джърл Шанара слушаше внимателно, силното му лице бе напрегнато, погледът му — съсредоточен и уверен. Врий Иридън, от друга страна, изглеждаше почти незаинтересуван от въпроса, очите му често блуждаеха и се взираха в нощта в търсене на нещо повече от това, което думите на Тей можеха да предложат.