Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Елфите-преследвачи яздеха през житното поле, някои в една нива, други — в друга, раздалечени толкова, колкото бе възможно, за да разредят редиците на вражеските стрелци и прашкари, да ги объркат, разделят и избягат от капана им. Гномите се щураха насам-натам, крещейки диво, и се опитваха да следват жертвите си. Елфите оставаха приведени над конете, за да се превърнат в по-малки мишени. Само Джърл стърчеше изправен на стремената, ревящ като безумец. Мечът му се въртеше над главата му подобно на смъртоносна коса. От своята позиция най-вляво, Тей можеше само да го наблюдава как се устремява направо в пастта на врага, а големият му червеникавокафяв кон скача лудо през браздите. Друидът знаеше какво прави приятелят му. Опитваше се да привлече възможно най-много гноми към себе си, за да осигури на другарите си по-голям шанс да се измъкнат.

Прейа му изсъска да се сниши и едрият й дорест кон кривна рязко по протежение на плитката клисура, която разделяше полето от хълмовете. На Тей му се стори, че чува как нещо изсвистява покрай главата му. Наведе се над стройния гръб на Прейа като защитна мантия, вкопчен здраво в кръста й. Усещаше как тялото й се движи под него, как се накланя на едната и на другата страна и как конят й откликва на тези повели. Той видя, че някой бяга пред тях, неясни очертания на ръце и крака сред житата. Нещо малко и твърдо се удари в рамото му и Тей почувства, че ръката му се вдървява. Отпусна хватката си около кръста на Прейа и помисли, че ще падне, но тя се протегна назад, хвана другата му ръка и му помогна да се закрепи на седлото. Достигнаха западния край на полето, прескочиха над дренажната дига към една широка окосена ивица и препуснаха към откритото поле. Тей рискува да хвърли един поглед през рамо. Гномите, явно вбесени, бяха коленичили в края на нивата и зареждаха прашките и лъковете си. Но стрелите и камъните вече не можеха да достигнат целите си.

Тей отново се обърна напред. Елфите се носеха в неравна редица, препускайки към залеза, подминаха изоставените сгради на аванпоста и се насочиха към пасищата отвъд. Опита се да ги преброи, да разбере дали Джърл е добре, но всичко бе забулено от прах и обвито в маранята на късната следобедна жега. Той бързо се отказа и се концентрира върху собствените си усилия да се задържи върху коня.

Елфите се събраха отново недалеч от аванпоста и минаха в раван. Като по чудо всички се бяха спасили, повечето невредими. Джърл Шанара имаше само драскотини. Тей откри, че е ударен по рамото от камък и е лошо натъртен. Схващането на ръката вече преминаваше, но на негово място идваше тъпата болка. Няма счупено, помисли си той, и не се задълбочи повече по въпроса. Гномите ездачи препускаха след тях, завивайки на запад през пасищата, осъзнали, че плячката им е успяла да разкъса капана в житата. Но те вече бяха пришпорвали твърде много животните, за да стигнат дотук, пък и не познаваха така добре местността като елфите. Поемайки отново водачеството, Джърл Шанара избра най-благоприятния път за своята дружина. Това бе неговата родина и той я познаваше добре. Там, където теренът внезапно се спускаше надолу, той можеше да открие проход нагоре. Знаеше къде да заобиколи опасните тресавища и блата. Там, където реките бяха широки и бързотечни, можеше да намери плитчините.

Преследването продължаваше, но гномите вече изоставаха все повече и с падането на нощта се изгубиха от поглед на притъмняващия хоризонт.

Дори тогава, когато забавиха съвсем хода на конете, за да не се наранят в здрача под облачното небе, елфите продължиха още известно време, за да избегнат опасността да бъдат разкрити. Джърл ги поведе на запад покрай коритото на едно поточе, което прикриваше следите им, макар че променяше посоката им. Мракът ги обгръщаше — дългоочакван съюзник. Дневната жега се разнесе и въздухът захладня. Заръмя слаб дъждец, който бързо премина. Яздеха в тишина, ако не се брои пляскането на копитата на конете в плитката вода и приглушеното им топуркане, щом излязоха на меката земя.

Когато успя да се закрепи горе-долу стабилно на седлото, Тей се наведе до ухото на Прейа и прошепна:

— Какво ти се случи?

Тя хвърли поглед към него, очите й блестяха изумително на нашареното й с белези лице.

— Капан. — Гласът и бе нисък и дрезгав от яд. — Кип отиде напред, за да провери конете в първия аванпост. Аз разузнавах, докато не открих гномите-преследвачи, които бяхме засекли в района. Но те ни очакваха. Извадих късмет. Но не и Кип.