Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тей призова магията си и се обгърна в тъмния й плащ, като зареди въздуха около себе си със силата й. Усещаше как топлата й мощ се надига в гърдите му. Очите му останаха отворени, защото този път употребата на магията изискваше да има видимост и да й се укаже посока. Лицето му се промени и заприлича на маска. Видя как Джърл се сви до него поразен.

После вдигна глава колкото да може да вижда изнемощялата, измъчена фигура на Ритън Кип, и насочи магията си към тънката нишка на живота му. Действаше предпазливо, опипвайки етера, нащрек за появата на опасност. Но нищо не се появи и той продължи. Когато достигна сърцето на Ритън Кип, когато усети болката и страданието му, когато чу накъсаното му дишане, сякаш бе неговото собствено, той изтегли въздуха, който захранваше умиращите дробове на стареца, и после търпеливо зачака дишането му да спре.

Когато свърши, се сви обратно при Джърл. Лицето му лъщеше от пот. В очите му имаше сълзи.

— Свърши се — прошепна.

Джърл Шанара сложи ръка на рамото му и го стисна леко, за да го успокои.

— Налагаше се, Тей. Болеше го ужасно. Не можехме просто да го оставим така.

Тей кимна безмълвно. Знаеше, че Джърл е прав, но знаеше и че не той ще живее със спомена за нежната нишка на живота на Ритън Кип, която бе пулсирала леко между пръстите му, а миг след това беше замряла. Чувстваше се празен и вледенен. Опустошен и изоставен.

Джърл му направи знак и те тръгнаха обратно по канала и през полето, като оставиха аванпоста и неговите обитатели, живи и мъртви, зад гърба си.

Отне им почти час да се върнат при другарите си. Вече бе късен следобед и слънцето започваше да се снишава към назъбените върхове на Брейклайн. Тръгнаха под изгарящия му блясък, полу ослепени, защото бяха принудени да излязат от сянката на хълмовете и да прекосят равнината. Тей все още водеше, широката мрежа на магията му се простираше пред него и търсеше опасности. Беше проверил за преследвачи след завръщането им от чифлика, но не откри такива. Пред тях обаче имаше следи от гноми почти навсякъде. Не можеше да каже на колко големи групи се движат, но знаеше, че са няколко. Бяха обсъдили да изчакат до залез, преди да продължат, но все пак решиха, че е доста по-опасно да останат на едно място, затова тръгнаха. Джърл вървеше близо до него и го водеше към втория аванпост, който бе на няколко мили по-нататък, с надеждата, че той не е разкрит. Никой не говореше. Останалите от дружината оглеждаха околността за врагове.

Тогава внезапно Врий Иридън се озова до Тей. Дребната му, крехка фигура се притисна към него, изпитото му лице бе пламнало от възбуда.

— Там! — посочи той рязко наляво. — Коне, дузина или повече, скрити в онази клисура!

Тей и Джърл спряха и се загледаха нататък, но не видяха нищо освен поля, засети нагъсто с ранна пшеница.

Очите на локата се стрелкаха от лицето на единия към лицето на другия, нетърпението му беше очевидно.

— Не си губете времето да гледате! Оттук не можете да ги видите!

— А ти откъде разбра? — попита бързо Джърл.

— Интуиция — сопна се другият. — Как иначе?

Едрият мъж хвърли един бегъл поглед, изпълнен със съмнение и каза:

— Аванпостът, който търсим, се намира точно пред нас. Там също има коне, нали?

Гласът на Врий Иридън стана рязък от нетърпение.

— Знам само това, което ми казва интуицията! Вляво от нас има коне, в една клисура отвъд онези хълмове! — И той посочи за по-ясно.

Джърл Шанара се смръщи, раздразнен от настойчивостта на локата.

— А ако бъркаш? Колко път има до тази клисура, която никой от нас не може да види?

Тей бързо вдигна ръка, за да изпревари гневния отговор на Врий. Досега бе мълчал и претеглял възможностите, но сега хвърли един последен поглед към полето и попита тихо дребния елф:

— Сигурен ли си за конете?

Старецът му отвърна със смразяващ поглед. И Тей кимна с леко крива усмивка.

— Мисля, че трябва да проверим какво има отляво.

Въпреки опасенията на Джърл, те смениха посоката и тръгнаха през полето. Пред тях се простираше централната част на долината Саранданон, в която засетите ниви приличаха на съшит от различни парчета юрган — ранните посеви се редуваха с участъци необработена земя. Сега бяха съвсем на открито и лесно можеха да бъдат забелязани. Но нищо не можеше да се направи. Както и да пътуваха, щяха да са незащитени и Тей се опита да се успокои донякъде с тази мисъл, защото сега се отдалечаваха от аванпоста и ако Врий Иридън бъркаше или някак се бе заблудил, шансовете им за бягство намаляваха значително. Друидът се опита да не се тревожи. Нали тъкмо затова бяха взели със себе си и локат — заради способността му да усеща онова, което дори друидската магия не може да долови. Дребният елф не би казал нищо, ако интуицията му не беше толкова силна. Той осъзнаваше в каква опасна ситуация са не по-зле от Тей.