Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Магическата мрежа на друида се беше разпростряла нашироко в търсене на врагове и сега ги откри. Приближаваха бързо от север, патрул гноми на коне, все още на известно разстояние от тях, но яздеха точно през нивите. Не се виждаха, но в намеренията им нямаше никакво съмнение. Той извика кратко предупреждение към Джърл и малката им група се втурна да бяга. Пред тях полето свършваше до редица ниски хълмове. Клисурата трябва да е отзад, помисли си Тей. Както и конете, примоли се той наум, защото сега бяха вече твърде далеч от аванпоста, за да бягат в друга посока.

И тогава се появиха още гноми, друга група, която изскочи от прикритието си в аванпоста, който вече едва се виждаше през житните стебла. Тези бяха пешаци, но започнаха съвсем целенасочено да преграждат пътя на елфите, с явното намерение да ги задържат до пристигането на яздещите им събратя. Тей изскърца със зъби, докато бягаше. От аванпоста нямаше да получат никаква помощ. Сега им оставаше само предчувствието на Врий Иридън и клисурата.

Джърл Шанара го задмина без усилия, краката му летяха през рохкавата земя, докато тичаше през житните класове към хълмовете. Останалите също се бяха спуснали напред, по-бързи от Тей. Той дишаше тежко и всяка глътка въздух му причиняваше остра болка в гърдите. Друидът изведнъж изпадна в паника. Ами ако конете, които бе усетил Врий Иридън, бяха просто друг капан? Ами ако бяха възседнати от гноми, които ги очакват? Той френетично се опита да метне мрежата си от магия отвъд хълмовете, за да разбере дали има някаква причина за опасение, но силата му бе отслабнала и не успя да ги достигне.

Викове, хрипливи и резки, се разнесоха от преследващите ги гноми, но той не им обърна внимание. Врий Иридън се появи отново до него, беше в по-добра форма отколкото Тей изобщо си бе представял. Извика му да се пази, но локатът като че не го чу. Просто го подмина. Сега друидът се влачеше най-отзад. Това е цената, която човек плаща за уседналия живот, помисли си той иронично.

После Джърл Шанара излезе от нивята и започна да се катери по хълма. И тогава отвъд билото се чу остро изцвилване и тропот на копита. Прахът се вдигаше на облаци в чистия следобеден въздух. Джърл забави бяг, несигурен какво го чака, посегна бързо и извади меча си. Неговите елфи преследвачи се втурнаха да го защитят. Металните остриета блеснаха на слънцето, светлината затанцува по гладката им повърхност като внезапни експлозии от блясък.

В следващия миг пред погледа им се появи редица коне, изниквайки от слънчевото сияние като взрив от звуци и цветове. Бяха дузина, може би повече, завързани един за друг, галопиращи в жегата на късния следобед като появил се внезапно мираж.

Водеше ги един-единствен ездач, приведен ниско над първия кон.

Тей Трифънйъд забави бяг в края на житните ниви, сърцето му биеше лудо и пулсът отекваше в главата му.

Ездачът беше Прейа Старли.

Тя профуча покрай Джърл Шанара, без да намали ход, като отвърза няколко от животните и хвърли въжетата в очакващите му ръце. Продължи да язди и да пуска един по един поводите на животните към елфите-преследвачи, покрай които минаваше. После препусна право към Тей и щом стигна пред него, дръпна рязко юздите.

— Скачай, Тей Трифънйъд, да си спасяваме кожите! Тук гъмжи от гноми! — Лицето и туниката й бяха изпъстрени с кръв. Той видя прорези и натъртвания по лицето й. Тя изви коня си към него така силно, че едва не го събори на земята, и му извика: — Хайде!

Нямаше време за умуване. Останалите от групата вече бяха яхнали конете и препускаха напред. Тей стъпи в стремето, което тя бе освободила, и се метна зад нея.

— Дръж се здраво за мен! — извика му Прейа. И сред вихър от прах, песъчинки и тропот на копита те се устремиха след останалите.

Беше кошмарно бягство. Гномите пешаци се бяха пръснали из цялото поле пред тях в усилието си да ги спрат, някои носеха прашки, други имаха лъкове. От север се появиха и гномите ездачи. Заедно те превъзхождаха по численост елфите близо четири към едно. Очевидно бяха твърде много, за да бъдат надвити в открита битка.

Джърл Шанара пое водачеството и препусна право към гномите пешаци. Причината за неговото решение беше съвсем явна. Единствената надежда на елфите бе да оставят далеч зад себе си гномите конници, а можеха да го постигнат само като наберат преднина и я поддържат. Ако свърнеха наляво, както се опитваха, да ги принудят гномите пешаци, щяха да се върнат отново към ниските хълмове и да се забавят, като позволят на конната дружина гноми да им отреже пътя. А ако завиеха надясно, щяха да се окажат точно пред ездачите. Нямаше никакъв смисъл да се връщат обратно. Затова им оставаше само да продължат напред, да минат през редиците на гномите пешаци и да се отправят на запад, защото и елфи, и гноми знаеха, че още не се е родил гном, който да настигне елф на кон.