Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Джърл познаваше добре всички аванпостове в долината, където се държаха коне за нуждите на елфическите преследвачи, и насочи групата към най-близкия. Там, където засетите ниви свършваха, местността ставаше хълмиста и обрасла с високи треви. Придържаха се все към нея, като се движеха в подножията на възвишенията. Когато вече им оставаше по-малко от миля до целта, Тей получи силно усещане за присъствието на гноми-преследвачи и накара спътниците си да спрат. Някъде близо пред тях бе заложен капан. Гномите ги очакваха. Тей и Джърл се отделиха от останалите и продължиха сами, като тръгнаха първо на юг, а после свърнаха отново на север, за да се появят от посока, различна от тази, в която ги очакваха. Магията на Тей им осигуряваше прикритие и очи, с които да виждат и невидимото. Щом наближиха малката група сгради на аванпоста, Тей определи, че капанът се намира точно там. Вятърът, не по-силен от лек бриз, облъхваше лицата им и те успяха да доловят миризмата на враговете съвсем ясно — неприятната и остра воня на телата им, премесена с дъх на пръст. Те не бяха направили никакви усилия да се прикрият. Тей веднага долови опасността.

Гномите-преследвачи по принцип бяха доста по-предпазливи. Двамата приятели запълзяха към мястото, от което щяха да виждат едната страна на обора и цялото открито заграждение, където се държаха конете. Заграждението бе празно. В двора не помръдваше нищо. От къщата не долиташе нито звук.

И все пак тук се спотайваше нещо. Тей беше сигурен в това.

Решени да не си тръгват, без да разберат какво се е случило, и двамата едновременно се съгласиха, че тук може би ще открият Прейа. Продължиха внимателно покрай отточния канал зад нивата с ново поникнала пшеница, за да могат да огледат и пред къщата и обора. Сега Тей успя да долови движение и в двете сгради, неспокойно и потайно. Гномите преследвачи ги очакваха. Опита се да усети и присъствието на нещо друго, много по-опасно, но не го откри. Той бавно си пое дъх и внимателно последва Джърл, който се запромъква безшумно напред. Чуваше как житните стъбла запяха леко от тяхното движение и вятъра в дълбоката тишина на ширналата се отвъд равнина. Това му напомни за усещането, което бе изпитал при влизането в дома на семейство Балиндарох в нощта на убийствата — усещане за лоша поличба, сякаш чуваше шепота на самата съдба.

Накрая стигнаха мястото, което Джърл беше избрал. Останаха прикрити сред пшеницата, но бяха достатъчно близо, за да виждат предната страна на аванпоста. Джърл вдигна леко глава и после бързо се сниши. Лицето му бе смъртно бледо. Тей се взря в него, търсейки погледа му, после сам се надигна внимателно и погледна.

Ритън Кип висеше прикован към вратата на обора. В ръцете и краката му бяха забити пирони. От раните му капеше кръв и попиваше в нацепеното дърво. Косата и дрехите му висяха като на бостанско плашило. В този миг главата на Кип се вдигна леко. Старият следотърсач бе все още жив.

Тей се сниши и затвори очи за миг. В него завилняха гняв и страх и заплашиха да завладеят съзнанието му. Нищо чудно, че гномите не се бяха постарали да прикрият присъствието си. Те знаеха, че елфите ще се покажат, щом видят Ритън Кип, прикован към обора. Друидът неистово се опитваше да се успокои. Втренчи се в мрачното лице на Джърл Шанара.

Щом приятелят му се наведе към него, Тей видя, че сините му очи са студени и някак спокойни.

— Дали са хванали и Прейа?

Тей не отговори. Не смееше да отвори уста. Вместо това затвори очи за втори път и изпрати своите нишки магия към къщата и обора в търсене на момичето. Беше рисковано, но не виждаше никакъв друг начин. Не бързаше, проникваше дълбоко навътре във всяка сграда, за да се увери напълно.

После отвори очи и въздъхна:

— Не.

Джърл кимна, лицето му не изразяваше нищо от това, което минаваше през ума му. Устата му се беше изкривила така, че думите едва се разбираха:

— Не можем да спасим Ритън Кип, но не можем и да го оставим.

Взря се в Тей като че чакаше отговор. Тей кимна. Знаеше какво очаква от него Джърл и отвърна с тиха въздишка:

— Разбрах.

Знаеше, че ще е опасно. Гномите-преследвачи може и да не бяха усетили магията му, но един черепоносец със сигурност би я доловил. Не беше открил нито един крилат ловец, докато търсеше Прейа, но може би те нарочно се прикриваха. Вероятно този капан беше заложен именно за него, за единия от друидите, които преследваха. Искаха да го примамят вътре и после да го привлекат на своя страна. Ако там имаше черепоносец и Тей направеше онова, което Джърл искаше от него, щяха да бъдат загубени. Но нямаше голям избор. Джърл бе прав. Не можеха да оставят Кип да умре по този начин.