Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тъй като Прейа Старли и Ритън Кип все още ги нямаше, когато малката група от Арборлон наближи Саранданон, Тей Трифънйъд си присвои длъжността на съгледвач. Джърл Шанара възрази, но не особено категорично, признавайки аргумента му, че един друид с неговите умения би бил най-подходящ да бди за всяка заплаха. Той простря тънката мрежа на магията си — нишки, които се проточваха като нервни окончания, за да ги предпазва от това, което ги очакваше. С помощта на друидската си подготовка се концентрира върху управлението на елементите, чрез които щеше да долови присъствието на натрапници. Но нищо не се появи.

Зад него останалите бяха разгърнали строя си и оглеждаха местността отляво и отдясно. Утрото стана по-топло, влагата от предните два дни започна да съхне, а дърветата пред тях се разреждаха все повече; и долината на Саранданон се появи пред погледа им, проточила се надалеч до мъгливите планини на запад.

Мислите на Тей препускаха. За първи път след завръщането му от Паранор си позволи да мисли какво би означавала за него загубата на Прейа Старли. Това бе доста странно упражнение, защото първо на първо тя никога не бе била негова. В известна степен принадлежеше другиму, принадлежеше на Джърл и Тей го знаеше. Но той осъзна, че все пак мисли за нея като за своя, защото я бе обичал непрестанно, без това да помрачава отношението му към неговия приятел. Той приемаше връзката между двамата като даденост и се задоволяваше да мисли за Прейа просто като за спомен, който винаги може да извика в съзнанието си, да й се възхищава, без истински да я притежава. Той беше друид, а друидите не се женеха, животът им бе отдаден на търсенето на знания и тяхното разпространяване. Живееха в изолация и умираха сами. Но чувствата им бяха същите, като на всички останали мъже и жени и Тей разбираше, че винаги се е противопоставял на онова, което изпитваше към Прейа.

Но какво би означавала за него загубата й?

Този въпрос го изгаряше като огън, сгорещяваше кръвта му, обгаряше кожата му, заплашваше да го погуби. Можеше само да се докосне до тази мисъл, без да има сили да даде отговор. Ами ако тя беше мъртва? Винаги бе смятал, че е готов да я загуби по някакъв начин. Знаеше, че един ден тя ще се омъжи за Джърл. Знаеше, че ще имат деца и свой живот. Той се беше отказал от всякаква друга възможност преди много време. Бе оставил всичко това зад гърба си, когато отиде да живее сред друидите, когато стана един от тях. Осъзнаваше, че чувствата му към нея няма как да получат реализация в истинския живот и трябва да потиска желанието си, защото за него тя никога няма да бъде нещо повече от близък приятел.

Но мисълта за смъртта й, за невъзвратимата й загуба, го караше да допусне нещо, което никога не бе признавал — че винаги е таил надеждата, колкото и слаба да бе тя, че някак невъзможното ще се случи, Прейа ще се откаже от Джърл и ще стане негова.

Осъзнаването на този факт бе тъй силно, че за момент той изгуби представа къде се намира, изпусна нишките на търсещата магия, която опипваше мрака, и остана сляп за всичко друго освен за тази единствена истина. Прейа да бъде негова — беше пазил тази мечта жива и внимателно я бе съхранявал в най-тайното ъгълче на съзнанието си. Прейа да бъде негова, защото той не можеше да престане да я желае.

О, по дяволите!

В следващия миг се овладя, събра нишките магия и ги опъна отново. Не можеше да си позволи това. Не смееше да мисли повече за Прейа Старли. Наставленията на Бремен отново нахлуха в главата му, изречените думи бяха като жигосани в душата му. Убеди елфите да идат на помощ на джуджетата. Открий Черния елфически камък. Само тези две задачи имаха значение сега. Животът на хората, които обичаше, който зависеше от упоритостта му, от усърдието му, от куража му, беше по-важен от неговия. Той се загледа в мъглата, спуснала се над долината, и успя да се изтръгне от настоящето и да се пресели в бъдещето със силата на волята си.

По обед стигнаха до Саранданон. Дори нещо повече, натъкнаха се на следите на голяма група гноми-преследвачи. Самите гноми обаче не се виждаха никъде. Елфите вече бяха доста изнервени и нетърпеливи да достигнат до планината, както им бе обещано, и да се измъкнат от този регион. Ако превъзхождащ ги по сила враг ги застигнеше в тази открита местност, която не предлагаше никаква възможност за бягство, щяха да загазят много сериозно. Тей претърсваше въздуха и земята за гноми и откри следи от преминаването им навсякъде, но все още не долавяше самите тях. Ако бяха намерили Прейа, значи вече знаеха, че не е сама. Един следотърсач винаги е част от по-голяма група, заради която разузнава местността напред. А дали я бяха открили? Дали вече бяха толкова наясно? Това заключение изглеждаше неизбежно, като се имаше предвид прекършения й лък, който бяха открили сред множество вражески следи. Всичко това водеше до един друг неминуем въпрос, който той така отчаяно се опитваше да избегне.