Зад себе си оставяха доста тревожна ситуация. Балиндарох бе на крачка от смъртта и не беше ясно дали ще се възстанови. Върховният съвет щеше да поеме държавните дела в негово отсъствие, както повеляваше законът на елфите, но на практика можеше да направи много малко, докато съдбата на краля не се изясни. Алитен, единственият му оцелял син, щеше да управлява в двореца на баща си, но само формално, докато не се състои официалната коронация.
Животът щеше да продължи, но държавните дела щяха да се забавят и почти да замрат. Армията щеше да остане в бойна готовност, командващите правеха необходимото да защитят града и жителите му и в по-малка степен елфите, които живееха в околността. Но действията им щяха да са с изключително защитен характер и никой нямаше да подкрепи нападение извън границите на Западната земя, докато Балиндарох не се възстанови или синът му не се възкачи на трона. Това означаваше, че на джуджетата нямаше да бъде изпратена помощ. Във Върховния съвет се бяха оказали толкова тесногръди в това отношение, че даже отказаха да се изпрати вест на джуджетата за случилото се. И Тей, и Джърл бяха молили за това, но в отговор получиха единствено уверението, че молбата им ще бъде обсъдена. Внезапно секретността бе станала най-важна от всичко. И тъй като нямаше какво друго да направят, Тей и Джърл решиха да не отлагат пътуването си. Кралят можеше да оживее или да умре, Алитен можеше да бъде коронясан или не, а Върховният съвет можеше да изпрати вест на джуджетата или да си замълчи — събитията щяха да последват своя ход и тяхното присъствие в Арборлон нямаше да ги промени с нищо. Най-добре беше да се заемат с търсенето на Черния елфически камък и така да променят нещата, доколкото могат.
Имаше и още една причина за заминаването им. Два неочаквани въпроса излязоха на бял свят след убийствата, едното от които засягаше Тей, а другото Джърл. И двата допринесоха за по-скорошното им отпътуване.
Първо, някои започнаха да се чудят на всеослушание, защо атаката срещу кралското семейство на елфите почти е съвпаднала във времето със завръщането на Тей от Паранор. Друидите бяха уважавани, но към тях понякога се подхождаше и с недоверие. Онези, които се съмняваха в тях, бяха малцина, но непосредствена след такова плашещо и неочаквано нещастие, техните гласове започнаха да привличат повече внимание. Друидите притежаваха сила и техните методи бяха обвити в тайнственост — поначало обезпокояваща комбинация, а още повече след решението им да се изолират от останалото население след Първата война на расите. Не беше ли възможно, подшушваха тези гласове, друидите по някакъв начин да са замесени в случилото се със семейство Балиндарох? Тей бе ходил да види краля и да говори с него преди Върховния съвет в нощта на убийствата. А може би се беше развихрил спор, който бе вбесил Тей — и по такъв начин е засегнал и всички друиди? Не е ли бил той първият, който е влязъл в спалнята на краля по време на клането? Дали това е просто съвпадение? Видял ли е някой какво се е случило? Видял ли е някой какво всъщност е направил Тей?
Нямаше значение, че тези въпроси вече бяха зададени на един или друг форум, на един или друг чиновник. Нямаше значение и че Върховният съвет и армията не изглеждаха ни най-малко притеснени от тях. Онова, което имаше значение, бе, че не им бяха представени никакви конкретни отговори и никакви неопровержими факти не бяха приложени, а точно в тяхното отсъствие безумните теории разцъфтяваха все повече.
Вторият въпрос беше дори по-тревожен. Тъй като почти цялото кралско семейство беше унищожено, имаше неколцина, които твърдяха, че след смъртта на Куртан Балиндарох, Джърл Шанара ще стане крал. Най-добре беше да се придържат към наследствената линия, но Алитен беше слаб и колеблив и не много харесван от хората, които щеше да управлява. И ако той не събереше кураж, следващият по право да управлява бе едно четиригодишно дете. Това означаваше години на регентско управление, каквото никой не искаше. Нападението над кралското семейство бе само началото на голямо бедствие. Всички разбираха това. Северната земя беше вече покорена от Господаря на Магията, крилатите му ловци и демонични слуги. А какво щеше да стане, ако елфите се окажеха следващите? Носеха се слухове, че армиите вече са потеглили на юг. Джърл Шанара бе първи братовчед на краля и следващ в линията на наследниците, ако родът Балиндарох бъдеше унищожен. Вероятно най-доброто решение щеше да е той да поеме управлението, без значение кой е наследник по закон. Бивш капитан от Дворцовата стража, стратег във върховното армейско командване и съветник на Върховния съвет и на краля, той беше напълно подходящ за това. Може би изборът на крал не трябваше да се съобразява с традицията и протокола. Може би беше по-добре той да бъде направен възможно най-скоро.
Читать дальше