Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тей и Джърл дочуха тези слухове почти веднага, разбраха докъде могат да доведат и решиха, че най-добрият начин да се справят с тях е те самите да слязат от сцената, докато нещата се поуспокоят. Приказките ги накараха да ускорят още повече заминаването си и те сториха точно това. За двадесет и четири часа събраха групата си и багажа си, уточниха плана за пътуването и тръгнаха.

Когато потеглиха, валеше — студен, ситен дъжд, който бе започнал няколко часа по-рано и не показваше никакви признаци, че ще спре скоро. Пътищата и пътеките вече бяха съвсем мокри, клоните и дънерите на дърветата бяха подгизнали и черни. От гората пълзеше мъгла, която се вдигаше от все още топлата земя, и изпълваше пролуките и цепнатините със странно движение. Мрак и влага покриваше всичко. Малкият отряд се движеше в ранната утрин като група привидения, които бързат по дирите на нощта. Вървяха пеша, носеха само оръжията си, храната и дрехите, които щяха да са им нужни през следващите двадесет и четири часа. След това щяха да перат дрехите си и да ловуват, за да се хранят, докато стигнат Саранданон, който бе на около три дни път. Там щяха да се снабдят с коне, нови дрехи и припаси за остатъка от пътуването им на запад към Брейклайн. Бяха доста разнородна група. Джърл Шанара избра всички без един. Направи го с одобрението на Тей, защото друидът дълго бе отсъствал от Арборлон и не познаваше елфите, които щяха да бъдат най-подходящи за мисията им. Нуждаеха се от елфи-преследвачи, първокласни бойци. Джърл избра десетима, заедно с които ставаха дванадесет. Прейа Старли вече бе обявила, че ще тръгне с тях, сигурна в себе си, както винаги, и нито Тей, нито Джърл се опитаха да я разубедят. Джърл избра и още един следотърсач — кален от времето ветеран, на име Ритън Кип, който бе служил в Дворцовата стража повече от тридесет години. Щяха да им потрябват двама следотърсачи, защото трябваше да поставят пост на опашката на групата и в авангард. Освен това, ако нещо се случеше с Прейа, щяха да имат нужда от неин заместник. На Тей тези думи никак не се понравиха, но нямаше как да не признае, че са разумни.

Така ставаха петнадесет души. Тей помоли да включат и още един.

Той беше Врий Иридън. На пръв поглед изборът бе странен и Джърл не се забави да го отбележи. Врий Иридън не се радваше на популярност сред елфите — беше самотник, леко шантав, срамежлив мъж, който не се интересуваше от нищо, освен от работата си. А работата му беше от доста спорно естество. Той беше локат, мистик, специализиран в откриването на изчезнали хора и загубени предмети. Спорен бе и въпросът доколко постигаше успех. Някои хранеха непоколебима вяра в способностите му. Това бяха онези, които не го смятаха за заблуден глупак. Към него проявяваха търпимост, защото от време на време постигаше безспорен успех и защото елфите по принцип се отнасяха с разбиране към различните, тъй като самите те през годините бяха обект на твърде много подозрения в очите на останалите раси. Самият Врий Иридън не претендираше за признание на постиженията му, признанието идваше от другите. Но това с нищо не допринасяше за издигането му в очите на хулителите.

Тей не бе сред тях. Той самият смяташе, че е като Врий Иридън, макар че никога не бе споделял това с когото и да било. Смяташе, че двамата са сродни души. Ако бе решил, Врий можеше да стане друид. Уменията му щяха да му дадат тази възможност, а и Тей би го препоръчал. И двамата притежаваха дарби, които бяха развивали с години. Тей бе елементалист, а Врий — локат. Проявите на таланта на Тей обаче бяха много по-очевидни — съчетаването на магия и наука, почерпени от земните ресурси, и използването на тази сила даваха ясни доказателства за това на какво е способен. Дарбата на Врий Иридън, от друга страна, по-скоро се помещаваше изцяло вътре в него, тя бе пасивна по естество и трудна за доказване. Мистиците работеха с ясновидство, интуиция, дори с предчувствия — всички те много по-силни от тези на обикновените мъже и жени и невидими за окото. Дарбите на локатите бяха очевидни преди, във времето, когато елфите и останалите същества от вълшебното царство упражняваха постоянно тази дарба. Сега бяха останали само шепа от тях. Другите бяха изчезнали заедно с отмирането на стария свят и с необратимата промяна в природата на магията. Но Тей бе последовател на старите методи, разбираше източниците на силата на Врий Иридън и знаеше, че тя е толкова истинска, колкото и неговата.

Той отиде да се види с локата късно следобед в деня преди плануваното заминаване и го откри в двора на къщата му, наведен над сбирка разпарцаливени карти и писания. Дребната му, крехка фигура се бе сгърбила, сякаш да се предпази от нещо, ръцете му проследяваха линиите и думите по хартията. Той вдигна глава, щом Тей влезе през вратата на малката, с нищо незабележителна къщурка, и примижа късогледо към него, когато се приближи. Локатът присви очи, борейки се със слънчевата светлина и собственото си отслабващо зрение. Говореше се, че с всяка година очите му отслабват все повече, но и че колкото по-слаби стават те, толкова повече се изостря интуицията му.