Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тей хвърли поглед към локата, който вече спеше. Повечето от останалите също спяха или пък вече се унасяха. Дори Джърл Шанара се бе изпънал на земята, увит в одеялото си. Един от елфите-преследвачи стоеше на стража в края на лагера, като обхождаше периметъра и сякаш плуваше в мрака — просто сянка в нощта. Тей го наблюдава известно време, като мислеше за други неща, после отново погледна към Врий Иридън. Локатът бе проучил негласно видението на Бремен, когато взе ръцете на Тей в своите при първата им среща. Сега друидът бе сигурен, макар че не го осъзна веднага. Точно това беше накарало локата да се присъедини към тях, този моментен проблясък на забравеното място, на магията, която бе надживяла един вече изчезнал свят, за нещо познато преди и може би чакащо да бъде открито отново. Направеното бе много изкусно и Тей се възхищаваше на Врий за тази му способност. Никой друг не би посмял да проникне през ключалката на съзнанието на един друид.

Тей стана, все още не му се спеше, и тръгна към поста на стражата. Елфът го забеляза, но не се приближи към него, а продължи обиколките си. Тей се загледа в мокрите дървета, очите му се нагаждаха към мрака. Забелязваше странни силуети и форми в дъжда, макар че луната и звездите не се виждаха. Мярна преминаващ елен, малък и деликатен в прикритието на мрака, очите му гледаха зорко, ушите му бяха наострени за всеки шум. Видя нощни птици да прелитат бързо от клон на клон в търсене на храна. От време на време откриваха плячка и се гмуркаха с невероятна бързина към земята, а после отново се издигаха, сграбчили в ноктите и заострените си клюнове малки създания. В тези жертви Тей виждаше елфите, покорени от Господаря на Магията. Представяше си колко беззащитни биха били те пред ловуващия Брона. Вече имаха чувството, че са набелязани за жертви. Не му се искаше да мисли за това, но и не смяташе, че ужасното усещане скоро ще изчезне.

Все още бе погълнат от тези мисли, когато Прейа Старли се появи сякаш от нищото до него. Той ахна неволно, после се насили да се овладее, щом видя усмивката в ъгълчетата на устните й. Тя бе отсъствала през целия ден, беше тръгнала рано с Ритън Кип да разузнават местността напред. Никой не знаеше кога ще се върнат, съгледвачите имаха свободата да правят, каквото сметнат за нужно и да се придържат към собствения си график. Тя му смигна, щом видя изненадата, изписана на лицето му, и последвалото я раздразнение. Без да казва нищо, Прейа го хвана за ръка и го поведе назад към лагера. Носеше свободни пътнически дрехи, ръкавици и меки ботуши, прогизнали от дъжда. Водата попиваше през къдравата й, късо подстригана, канелена коса и се стичаше по лицето й. Но тя като че ли не забелязваше това.

Накара го да седне няколко метра встрани от мястото, където спяха останалите от групата, като избра сух участък под един дъб, където гъстите листа предлагаха относителен комфорт. Разкопча ремъците на дългите ножове, късия меч и лъка, които носеше. Изглеждаше някак твърде крехка и млада за такива оръжия. После седна до него.

— Не можеш ли да заспиш? — попита тя тихо, като стисна ръката му.

Той сви дългите си крака пред себе си и поклати глава.

— Къде беше?

— Тук-там. — Тя избърса дъжда от лицето си и се усмихна. — Не ме забеляза, нали?

Той й хвърли мрачен поглед.

— А ти как мислиш? Да не би да обичаш да скъсяваш живота на хората, като им изкарваш акъла? Ако преди не можех да заспя, то как ще заспя сега?

Тя потисна смеха си.

— Мисля, че ще се справиш някак. Все пак си друид, а друидите се справят с всичко. Вземи пример от Джърл. Спи като бебе през цялото време. Няма намерение да стои буден, дори и когато на мен ми се ще да не го прави.

Тя примигна, усетила, че е казала твърде много, и бързо извърна очи. След малко добави:

— Кип продължи напред към Саранданон, за да се увери, че конете и припасите са готови. А аз се върнах, за да ви съобщя за гномите-преследвачи.

Той се взря в нея и зачака.

— Две големи групи — продължи тя — и двете на север от нас. Може и да са повече. Има много следи. Не мисля, че знаят за нас. Все още. Но трябва да внимаваме.

— Можеш ли да кажеш какво правят тук?

Тя поклати глава и отвърна:

— Предполагам, че ловуват. Поне следите им говорят за това. Държат се близо до Кенсроу, северно от пасищата. Но може и да не останат там, особено ако разберат за присъствието ни.

Той помълча, премисляйки думите й. Усещаше, че тя очаква да каже нещо и изучава лицето му в мрака. Нечие хъркане премина в кашлица и един подобен на огромен вързоп силует се размърда. Ситният дъжд продължаваше, като мека пелена от капки в мрака.