Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Сред армията имаше и създания, които нямаха имена, същества, доведени от отвъдното, изчадия, излезли от черните бездни, в които са били заточени преди векове. Сега те бяха освободени от магията на Брона. На дневна светлина стояха обвити в наметала и закачулени, като неясни форми сред прахоляка, вдиган от напредващите редици. Не принадлежаха към никоя раса или род, в познатия смисъл на тези думи. Но щом здрачът се спусна и сенките се удължиха, те започнаха да свалят покривалата си и да се разкриват — ужасяващи, безформени чудовища, от които всички страняха. Сред тях имаше черепоносци, крилатите ловци, най-близките сподвижници на Брона. Някога те бяха живели като хора — друиди, прекалено често и безмерно вкусвали от магията, която ги бе покварила. Сега се издигнаха в полет, заедно с отмирането на светлината, за да започнат да търсят жертви, с които да заситят глада си.

А в средата, в самия център на ордата, която се носеше в неумолимия си стремеж като сал в бурно море, се намираше огромната, черна, покрита с коприна носилка, в която бе самият Господар на Магията. Тридесет троли го носеха напред през редиците. Покривалото на носилката беше напълно непрозрачно дори на най-силна светлина, от железните прътове стърчаха шипове и остриета, а на флагчетата по нея бяха изрисувани бели черепи.

Риска наблюдаваше създанията около носилката приведен и прикрит, защото си даваше сметка, че те не могат да го видят, но господарят им може.

Щом нощта падна и цялата армия се спусна от Северната земя и продължи марша си на юг, за да завладее Анар и да пороби джуджетата, Риска изморено се измъкна от скалната цепнатина и остави сенките да го погълнат. Бремен бе прав, разбира се — за всичко. Брона бе оцелял в Първата война на расите и се беше спотайвал всичките тези години, набирайки сила, за да удари още веднъж. Сега се беше завърнал, но този път като Господаря на Магията, а тролите и гномите бяха във властта му, подчинени и служещи на каузата му. Ако друидите бяха унищожени, както бе предрекъл Бремен, а Риска вече не се съмняваше в това, значи не беше останал никой, който да заеме страната на трите раси, никой, владеещ магията. Народите щяха да падат един по един — джуджета, елфи, хора. Една по една Четирите земи щяха да бъдат поробени. И това щеше да се случи много скоро. Все още никой не вярваше, че подобно нещо е възможно. А когато най-после осъзнаеха истината, щеше да е късно. Риска вече сам бе видял армията на Господаря на Магията. Тя бе непреодолима, чудовищна. Единствената надежда на расите бе в обединението. Но щеше да мине много време, докато те сами се решат да го сторят. Политиците щяха да бавят всяко решение. Егоизмът щеше да породи допълнителна предпазливост. Трите раси щяха да обсъждат и обмислят, докато не се превърнат в роби, преди да са се усетили.

Бремен беше предсказал всичко това, а сега малцината, които му бяха повярвали, трябваше да намерят начин да го предотвратят.

Риска посегна към торбата си, извади оттам парче хляб, който бе купил в покрайнините на пограничните поселения, и започна да го дъвче разсеяно. Беше се разделил с Бремен и останалите от малката им група преди три дни близо до гърлото на Адския рог и бе поел на изток от Калахорн, за да занесе на джуджетата вестта за приближаването на Господаря на Магията, да ги предупреди за опасността и да ги убеди да дадат отпор на армията на Северната земя. Но когато достигна западните покрайнини на Раб, реши, че задачата му значително ще се улесни, ако докладва, че е видял настъпващата армия със собствените си очи. Тогава щеше да е в състояние да даде приблизителна оценка на размера и мощта й, което щеше да го направи доста по-убедителен. Затова се отклони на север и посвети целия втори ден да се добере до Джанисън. Там, на третия ден, той лежа прикрит в подножието на Драконовите зъби и наблюдаваше как армията на Господаря на Магията се спуска откъм Стрелехайм. Тя се точеше още и още, докато накрая започна да му се струва, че няма да има край. Беше преброил отрядите и взводовете, животните и каруците, флаговете с родови гербове и бойни знамена, докато накрая успя да си създаде представа за мащаба й. Изглеждаше като че ли цялата тролска нация е тръгнала на бой. Това бе най-голямата армия, която беше виждал. Джуджетата никога не биха могли да се справят сами с нея. Можеха да я забавят, но не и да я спрат. Дори и елфите да се присъединяха към тях, пак нямаше да достигнат нейните размери. А и не притежаваха такава магия, каквато владееха Брона, черепоносците и изчадията от отвъдното. Нямаха талисмани. Имаха само Бремен, Тей Трифънйъд и него самия — последните друиди.