Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Риска поклати глава, докато дъвчеше и преглъщаше. Нещата бяха несъизмеримо различни. Трябваше да намери начин някак да ги уравновеси.

Той изяде хляба и отпи голяма глътка от меха с ейл, който носеше на ремък през рамо. Надигна се и тръгна обратно към урвата, откъдето можеше да види лагеруващата долу армия. Сега там бяха запалени огньове, нощният мрак вече поглъщаше всичко, в равнините проблясваха пламъци, а въздухът се изпълваше с дим. Армията се бе разположила почти на цяла миля. Из нея цареше оживление — разнасяше се глъчка, виждаше се движение. Приготвяше се храна, разпъваха се постелки. Подхванати бяха нужните възстановителни работи, чертаеха се планове. От поста си Риска се взираше към тях, обезсърчен и гневен.

Ако силата на волята и гнева сама по себе си можеше да възпре тази лудост, неговата щеше да се окаже достатъчна. Той зърна двойка черепоносци, които кръжаха в мастиленото небе над аурата на огньовете в търсене на шпиони. Сви се в прикритието на скалите и сякаш се сля с планината — още един безцветен къс от суровия терен. Очите му обхождаха надлъж и шир лагера, но не смееха да се обърнат към черната копринена носилка, в която си почиваше Господаря на Магията. Сега тя бе спусната на земята, в средата на армията, обкръжена от троли и нечовешки създания, малък остров на тишина сред кипящото множество. Близо до нея не бяха запалени никакви огньове. Никой не се приближаваше към нея от светлото. Мракът се бе сгъстил около нея като езеро, изолирайки я и сякаш я белязваше като нещо, което не бива да бъде осквернявано.

Изражението на Риска стана още по-сурово. Всички беди започват и свършват с чудовището, което се крие в тази палатка, мислеше си той. Господаря на Магията е главата на звяра, който ни плаши толкова много. Ако отрежеш главата, звярът ще умре.

Убий Господаря на Магията, и опасността ще изчезне.

Убий Господаря на Магията…

Това бе безумна, безразсъдна и импулсивна мисъл и той не си позволи да се задълбочава в нея. Отхвърли я и се насили да обмисли това, което бе длъжен да направи. Бремен разчиташе на него. Трябваше да занесе вестта за тази армия на джуджетата, за да могат те да се подготвят за нападението срещу родината им. Трябваше да ги убеди да се изправят срещу многократно превъзхождаща ги сила, без всякаква надежда за победа. Трябваше да убеди Рейбър и старейшините от Съвета на джуджетата, че ще се намери начин Брона да бъде унищожен, а те просто трябваше да осигурят с цената на живота си времето, необходимо за това. Целта бе от висш порядък и щеше да изисква огромна жертва. На него щеше да се падне да ги води — друид-воин, който можеше да се изправи срещу всяко от създанията на Господаря на Магията.

Защото Риска бе роден за битки. Това беше всичко, което умееше. Бе израснал до зрелост в Рейвъншорн, син на родители, преживели целия си живот в пустошта на Западната земя. Баща му бе следотърсач, а майка му ловец. Баща му имаше осем братя и сестри, а майка му седем. Повечето от тях все още живееха близо един до друг и Риска бе расъл при всеки от тях по едно или друго време. Като дете виждаше по-често своите лели, чичовци и братовчеди, отколкото родителите си. Отговорността за отглеждането на децата се поделяше от всички в неговото семейство. Джуджетата от тази част на света бяха в непрекъсната война с гномските племена и в постоянна опасност. Но Риска беше способен да се справя. Научи се да се сражава и ловува още в най-ранна възраст и сам откри, че е много добър в това — всъщност дори повече от добър. Можеше да усети неща, които другите не могат. Успяваше да проучи онова, което оставаше скрито за останалите. Беше бърз, ловък и необичайно силен за годините си. Разбираше изкуството на оцеляването. Винаги успяваше да се измъкне.

Когато беше на дванадесет, го нападна един коден и Риска уби звяра. На тринадесет, когато групата им от двадесет души попадна на засада на гноми, единствено той успя да избяга. Когато майка му бе убита, той беше едва на петнадесет, но проследи убийците й и ги ликвидира съвсем сам. Когато баща му умря при ловен инцидент, той занесе тялото му в самото сърце на страната на гномите и го зарови там, за да може духът му да продължи битката с враговете. Дотогава половината от братята и сестрите му вече бяха мъртви, погубени в битки или от болести. Той живееше в жесток свят, непознаващ прошка, и животът му бе труден и несигурен. Но Риска оцеля и често се шушукаше, когато той не можеше да чуе, защото беше суеверен и не обичаше да се предизвиква съдбата, че още не е изковано острието, което може да го убие.