Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тей извика на приятеля си и се втурна да му помогне. Призова магията да се влее в пръстите му, както го бе учил Бремен, приведе силата на тялото си в хармония с елементите на земята, която го бе родила, и се опита да разгори огъня на живота. Черепоносецът видя приближаването му и се извъртя обратно, за да постави Джърл между тях и друидът да не може да използва магията си. Долу, в двора, елфите-преследвачи съзряха борещите се и разпознаха Шанара. Стрели бяха заредени в големи лъкове и тетивите бяха опънати в очакване.

В този миг чудовището разкъса хватката на Джърл, скочи през парапета и полетя. За момент увисна срещу светлината, огромно, тъмно и кошмарно — звяр, бързащ да намери убежище. Тей запрати срещу него всичко, с което разполагаше, и друидския огън погълна омразния му силует. Долу тетивите се отпуснаха и десетки стрели се забиха в туловището на изчадието. Черепоносецът потрепери, олюля се несигурно, от него, като котешки опашки, се виеха струйки дим, от цялото му тяло стърчаха стрели. Втори залп полетя към него. Сега едно от крилата му се сгъна и с последно отчаяно усилие Черепоносецът се хвърли към върховете на няколко скупчени дървета. Но силата му бе изчерпана и вече не можеше да ръководи тялото си. Той падна, удари се силно в земята, а няколко мечоносци се скупчиха отгоре му. Дори сега чудовището умира дълго.

Претърсването на околността, града и горите отвъд него не разкри никаква следа от преследвачите. Изглежда, всички бяха избити. Вероятно сами бяха очаквали, че ще умрат. Може би бяха дошли в Арборлон с тази мисъл, но това сега нямаше значение. Те бяха успяха да изпълнят задачата си. Бяха унищожили цялото семейство Балиндарох. Мъже, жени и деца бяха избити в съня си, някои без изобщо да се събудят, други, събудени само колкото да осъзнаят случващото се, преди животът им да бъде отнет. Размерът на бедствието бе потресаващ. Куртан Балиндарох бе все още жив, но на ръба. Лечителите се трудиха цялата нощ, но дори след като бяха направили всичко възможно, вероятността да го спасят оставаше нищожна. Един от синовете му, предпоследния, Алитен, бе все още жив. Той беше отишъл на лов на запад с приятели и единствен бе имал късмета да избегне съдбата на останалите от своето семейство. Бяха оцелели и две от внучетата, спящи в стаята, която Тей бе подминал на път към спалнята на краля. Бяха се спасили, само защото убийците гноми не бяха успели да стигнат до тях. Атаката не ги бе събудила. По-голямото беше едва на четири, а по-малкото още нямаше две годинки.

За часове градът бе превърнат във военен лагер. Елфи-преследвачи бяха разпратени на стража във всички посоки. Вестоносци тръгнаха по всеки път и пътечка из кралството, както и към долината Рен, за да разнесат вестта. Хората от града бяха събудени и уведомени да се подготвят за пълен щурм. Никой не бе сигурен какво може да се случи, всички бяха ужасени и изплашени от покушението над кралското семейство. Сега всичко изглеждаше възможно и бяха убедени, че каквато и катастрофа да последва, трябва да са готови за нея.

На зазоряване времето се бе променило, температурите спаднаха, облаци затулиха небето, въздухът стана тежък и някак застинал. Скоро ситен дъжд замъгли всичко и се смрачи.

Тей и Джърл Шанара седяха на една пейка край един еркерен прозорец в малка ниша далеч от входа на двореца и гледаха дъжда. Телата на мъртвите бяха изнесени. Всички стаи бяха претърсени по два пъти за скрити убийци. Кръвта и съсиреците бяха измити, а спалните, в които се бе състояло клането, бяха изпразнени и почистени. Всичко бе свършено по тъмно, още преди зазоряване, сякаш да се скрие ужасът. Сега палатът беше празен. Дори двете малки внучета на Куртан Балиндарох бяха отведени в други домове, докато бъде решено какво да се прави с тях.

— Ти знаеш защо се случи това, нали? — попита изведнъж Джърл, нарушавайки тишината, която се бе възцарила от известно време.

Тей го погледна:

— Убийствата ли?

Джърл кимна.

— За да ни дестабилизират. За да ни попречат да мобилизираме армията си. — Звучеше уморен. — С две думи, за да ни попречат да изпратим помощ на джуджетата. Ако Куртан умре, елфите няма да могат да направят нищо, докато не бъде избран нов крал. Господаря на Магията знае това. Затова изпрати убийците си в Арборлон със заповед да избият всички. Докато успеем да се съвземем дотолкова, че да можем да разрешим собствените си проблеми, вече ще е твърде късно за джуджетата. Източната земя ще е паднала. Тей пое дълбоко дъх и рече: