Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Нещо не е наред — каза той изведнъж.

Джърл Шанара се втурна напред, без да продума, направо към входа на двореца, като ускоряваше все повече крачка. Тей тръгна след него; там се криеше нещо страховито. Опита се да намери някакво определение за него, да определи вида му, но то му се изплъзваше, предизвикателно и неуловимо. Проучи сенките от двете страни на двореца — всичко като че ли бе станало по-мрачно и потайно. Ръцете му опипваха въздуха, от върховете на пръстите му във все по-разширяваща се мрежа струеше друидска магия. И той усети как нещо се доближава до мрежата му, извива се, гърчи се, отскубва се и се стрелва нанякъде.

— Гноми! — извика Тей.

Джърл се затича, като посегна към колана и извади късия си меч. Острието проблесна слабо в мрака, щом бе освободено от затвора си. Джърл Шанара не ходеше никъде без своите оръжия. Тей се затича след него. Не продумваха, но забавиха крачка, щом наближиха предните врати, и се заоглеждаха на всички страни, готови за изненада.

Вратите бяха отворени. Вътре не светеше, но от алеята не бе възможно да се разбере нищо. Джърл не се поколеба. Влезе сведен през вратите с изваден меч. Тей го последва.

Преддверието се простираше пред тях като пещерен тунел. Навсякъде лежаха трупове, осеяли пода като торби със стари дрехи, кървави и неподвижни. Бяха елфическите преследвачи, избити до един, но имаше и неколцина гноми. Подът бе хлъзгав от кръвта им. Джърл насочи Тей към едната страна на коридора, а самият той пое по другата. Така заедно тръгнаха към главните помещения. Те бяха тихи и празни. Двамата се върнаха назад и се отправиха бързо към стълбите, които водеха на горния етаж. Джърл не проговори, дори и сега. Не бе попитал Тей дали иска оръжие. Не се бе опитал да му каже какво да прави. Но и нямаше нужда. Тей беше друид и знаеше какво да стори.

Изкачваха стълбите като призраци, заслушани в тишината, нащрек за всеки предателски звук. Но нямаше нищо такова. Стигнаха горната площадка и погледнаха към мрачните коридори. Там лежаха още мъртви стражи. Тей бе изумен. Не бяха чули никакъв вик! Как бе възможно тези обучени елфи-преследвачи да умрат, без да вдигнат тревога?

Коридорът се разклоняваше в две посоки — поемаха в тъмното към крилата на двореца, където бяха покоите на кралското семейство. Джърл погледна към Тей, очите му бяха твърди и блестящи, посочи му да поеме надясно, а той тръгна наляво. Друидът видя как приятелят му се отдалечава приведен в мрака като котка, и после бързо се обърна.

Движеше се с ръце, свити в юмруци, магията се събираше и пулсираше в дланите му в очакване да бъде освободена. Страхът му се примесваше с ужас. Сега долови звуци, слаби звуци, ридания и мимолетни викове и се втурна към тях, забравил всяка предпазливост. Щом зави към задното крило на двореца, в сенките отпред нещо помръдна. Проблеснаха остриета и към него започнаха да се приближават някакви безформени силуети. Гноми. Той реагира, без да се замисля. Дясната му ръка се повдигна и дланта му се разтвори, магията избухна към нападателите, връхлетя ги и ги захвърли към стените така силно, че той чу как костите им се строшиха. Продължи през тях, сякаш изобщо не бяха там, мина покрай няколко отворени врати, зад които обитателите на стаите бяха проснати мъртви — майки, бащи, а също и деца — и се отправи към затворените помещения, където все още може би имаше надежда.

Нова група нападатели изскочиха от скривалищата си, които той бе подминал, връхлетяха отгоре му и го повалиха на пода. Оръжия се вдигнаха и после се спуснаха към него, за да изпълнят ужасната си цел, островърхи и смъртоносни. Но той бе друид и защитите му бяха вече активирани. Остриетата се плъзнаха настрани, сякаш бяха срещнали други оръжия, ръцете му се насочиха към жилавите им тела и ги отхвърлиха. Тей беше силен, дори и без магията, а подкрепен и от нея, далеч превъзхождаше гномите. Изправи се отново на крака почти незабавно, огънят му ги обгърна в смъртоносна хватка, като повали онези, които все още се държаха прави. Чуха се нови викове и той продължи нататък, поразен от онова, което се случваше. Нападение, смъртоносна атака срещу цялото кралско семейство на елфите. Веднага разбра, че това е същата онази банда гноми-преследвачи, на които бе попаднал по време на пътуването си из равнините под Стрелехайм, знаеше, че те не са нито съгледвачи, нито фуражири, а убийци и че някъде наблизо е черепоносецът, които ги предвожда.

Тей подминаваше стая след стая с мъртъвците на семейство Балиндарох, възрастни и деца, убити в съня си. Щом веднъж бяха преодолели Дворцовата стража, вече нищо не бе спирало гномите да изпълнят смъртоносната си мисия. Тей изфуча от безсилие. В това бе намесена магия. Нищо друго не би могло да осигури на убийците безпрепятствено проникване, без да бъде вдигната тревога. В гърдите му се надигна гняв. Стигна до още една врата и откри вътре няколко гноми, които убиваха мъж и жена, изправени до стената на стаята. Тей запрати магията си към убийците и ги изгори живи. Като че в отговор, отново се чуха крясъци. Може би това бе закъснелият знак за тревога, който обаче дойде от другото крило, където се сражаваше Джърл Шанара.