Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Тогава какво ще правиш? — попита накрая Тей.

Куртан се усмихна с типичния си бащински маниер.

— Ще дойда с вас пред Върховния съвет и ще ви окажа подкрепа, разбира се. Съветът трябва да бъде накаран да види необходимостта от реакция на новините, които носите. Сигурно няма да бъде трудно. Загубата на Паранор и друидите ще е достатъчна, за да ги убеди, струва ми се. Очаквам, че молбата ви да се търси Черния камък на елфите ще бъде одобрена веднага. Няма причина това да се отлага. Разбира се, твоята сянка, братовчед ми, ще настоява да дойде с теб и както можеш да се досетиш, аз ще се съглася с това. Той стана и те също се изправиха.

— А що се отнася до твоята втора молба, наша армия да отиде на помощ на джуджетата, ще се наложи да я пообмисля още малко. Ще изпратя съгледвачи, за да разберат повече за разположението на силите на Господаря на Магията из Четирите земи. Когато се върнат със своите донесения и след като добре съм обмислил въпроса, а Върховният съвет е имал време да го обсъди, решението ще бъде взето.

Той млъкна в очакване на отговора на Тей.

— Благодарен съм ви, господарю — отзова се бързо Тей. В интерес на истината това бе повече, отколкото очакваше.

— Тогава докажи го, като изложиш убедително аргументите си пред Съвета. — Кралят сложи ръка на рамото на Тей. — Те ни чакат в Заседателната зала. Ще искат да се уверят, че причината да бъдат отделени от семействата си тази вечер е сериозна. — Той хвърли поглед към Джърл. — Братовчеде, можеш да дойдеш с нас, ако смяташ, че ще успееш да сдържаш езика си. Твоето мнение се цени в този род проблеми и може да се нуждаем от него. Съгласен ли си?

Джърл кимна. Те излязоха от лятната къща в нощта и тръгнаха надолу към Заседателната зала. Неколцина от дворцовата стража като че се материализираха от нищото, пред и зад тях, тъмни сенки, очертали се на далечната светлина от факлите на двореца. Кралят сякаш не ги забелязваше, тананикаше си тихичко, докато вървеше, и току поглеждаше звездите с кротко възхищение.

Тей бе приятно изненадан, че Куртан реагира така бързо. Вдишваше нощния въздух, наслаждавайки се на ароматите на жасмина и люляка, и мислеше за онова, което предстоеше. Вече планираше пътуването на запад, съобразяваше от какво ще имат нужда, по кои пътища трябва да тръгнат, как ще действат. Колко ли трябваше да бъдат? Десетина души щяха ли да са достатъчни? Достатъчни, за да могат да се отбраняват, но и не твърде много, за да привличат внимание. Усещаше мощното, внушително присъствие на Джърл до рамото си. Той сякаш също бе потънал в мислите си. Тей се радваше, че е до него, толкова стабилен и надежден. Увлече се в спомени по отминали времена, когато бяха още момчета. Тогава пред тях винаги имаше по някое приключение, което ги очакваше, по някой нов проблем, който трябваше да разрешат, някое ново предизвикателство, което да посрещнат. Явно всичко това му бе липсвало. Беше доволен да го усети отново. За първи път, откакто бе пристигнал, реши, че може би всъщност наистина си е у дома.

Тази нощ той говори пред Върховния съвет с увереност и убедителност, които надхвърляха всичко, на което бе смятал, че е способен. Изпълни всичко, което Бремен бе поискал от него. Но точно Бремен, макар да не присъстваше, бе причина за това. В Арборлон старецът беше уважаван и зачитан. За времето, което беше прекарал тук, си беше спечелил много приятели с работата си по възстановяване на историята и магията на елфите. А щом той търсеше помощта на елфите, особено при положение, че Паранор е унищожен и друидите — мъртви, то Съветът бе уверен, че друидът наистина се нуждае от нея. Беше дадено разрешение да се започне търсенето на Черния камък на елфите. Щеше да се сформира група под общото водачество на Тей Трифънйъд и Джърл Шанара. Бе обещано и бързо обсъждане на молбата за изпращане подкрепления на джуджетата. Подкрепата на Съвета беше силна и ентусиазирана и далеч надхвърляше очакванията на Куртан Балиндарох. Щом видя ефекта, който думите на Тей оказаха върху членовете му, той също изказа подкрепата си, като внимателно наблегна, че все още има някои въпроси, които чакат разрешението си, преди да бъде изпратена помощ на джуджетата.

Върховният съвет беше закрит в полунощ. Вън от Заседателната зала Тей и Джърл Шанара си стиснаха мълчаливо ръцете в чест на успеха. Кралят мина покрай тях с усмивка. Над тях небето беше осеяно със звезди, въздухът бе сладък и топъл. Успехът замая главите им. Нещата бяха протекли така, както Тей се бе надявал, и в него импулсивно се зароди желанието да съобщи това на Бремен. Джърл говореше непрекъснато, изпълнен с въодушевление, нетърпелив да поеме на запад, да се впусне в ново приключение и да избяга от скучното ежедневие на дворцовия живот в Арборлон.