Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— А ти как си?

— Добре. — Тя го погледна насмешливо. — Изненада се, че аз отидох в Паранор, нали?

— Да, беше доста егоистична реакция от моя страна.

— Но и много мила — усмихна се тя. — Радвам се, че се върна, Тей. Много ми липсваше. Винаги ми е било интересно да разговарям с теб.

Той протегна дългите си крака и се загледа отвъд Каролан, откъдето към Градините се задаваше отряд от Черните часови.

— Но сега едва ли е така. Изобщо не зная какво да кажа. Тук съм от четири дни и вече мисля за заминаване. Чувствам се някак без корени.

— Е, ти отсъства доста време. Сигурно градът ти изглежда чужд.

— Не мисля, че вече принадлежа на това място, Прейа. Може би вече не принадлежа на никое място, щом Паранор го няма.

Тя се изсмя леко.

— Познавам това усещане. Само Джърл никога не е бил спохождан от подобни съмнения, защото не си ги позволява. Той принадлежи на това място, иска да бъде така; готов е да се нагоди към него. А аз не мога да го направя.

Останаха смълчани за момент. Тей се опитваше да не я гледа.

— Ти ще се отправиш на запад след няколко дни, когато кралят те изпрати да търсиш Камъка — каза тя накрая. — Може би ще се почувстваш по-добре, когато това стане.

Той се усмихна.

— Джърл ти е казал.

— Джърл ми разказа всичко. Аз съм негов спътник в живота, въпреки че той не го осъзнава.

— Ако е така, значи е глупак.

Тя кимна разсеяно.

— Аз ще дойда с теб, когато тръгнеш.

Сега той погледна право в нея.

— Не.

Тя се усмихна, развеселена от тревогата му.

— Не можеш да ми забраниш, Тей. Никой не може. Не бих го позволила.

— Прейа…

— Знам, че ще е твърде опасно, знам, че ще е тежко пътуване и прочее и прочее — въздъхна тя, без да го упреква. — Чувала съм всичко това и преди, Тей, макар и не от някой, който толкова го е грижа за мен. — Тя срещна погледа му. — Но аз ще дойда с теб.

Той поклати глава с възхищение и се усмихна, напук на себе си.

— Разбира се. А Джърл сигурно няма да възрази?

Усмивката й грейна, лицето й просветна от неподправено удоволствие.

— Не. Той все още не знае, нали разбираш. Но когато научи, ще свие рамене, както винаги, и ще ми каже да правя, каквото искам. — Тя млъкна за миг. — Той ме приема такава, каквато съм, за разлика от теб. Той ме третира като равна. Разбираш ли?

Тей се размърда на пейката, като се зачуди дали наистина разбира.

— Мисля, че той е голям щастливец да те има до себе си — каза накрая. Прокашля се и продължи: — Разкажи ми повече за онова, което откри в Паранор, всичко, което смяташ, че може да е от значение, всичко, което мислиш, че трябва да зная.

Тя подгъна крака под себе си на пейката като че ли да се опази от неприятните думи, които трябваше да изрече, и му заразказва.

Когато Прейа си отиде, той остана на мястото си известно време, като се опитваше да си представи лицата на друидите, които никога нямаше да види отново. Странно, но като че ли спомените му за някои от тях бяха започнали да избледняват. Сигурно така става, каза си той, дори с онези, които са били от най-голямо значение.

Свечеряваше се, затова той стана и тръгна по брега на Каролан, загледан в залеза. Небето се обагряше в златно и сребърно, щом светлината започна да избледнява и да се превръща в мрак. Тей изчака, докато факлите започнаха да озаряват града зад него, после се обърна и тръгна към дома на родителите си. Чувстваше се някак чужд и изолиран. Разрушаването на Паранор и смъртта на друидите сякаш бяха отрязали котвата му и той бе оставен да се носи по течението. Сега можеше единствено да изпълни волята на Бремен да намери Черния камък на елфите, и той беше решен да го направи. Едва след това би могъл да започне живота си отново. Зачуди се дали ще успее и къде.

Почти бе стигнал до дома си, когато един кралски вестоносец пристъпи от сенките и му съобщи, че трябва да тръгне с него веднага. Случаят очевидно беше неотложен, затова Тей не възрази. Обърна се по пътеката и последва вестоносеца обратно към Каролан и към палата, който приютяваше краля и доста голямото му семейство. Куртан Балиндарох бе петият от своята династия и кралското семейство се увеличаваше все повече с всяка следваща коронация. Сега в палата живееха не само кралят и неговата кралица, но и петте им деца, техните съпрузи и съпруги и над десетина внуци, многобройни лели, чичовци и братовчеди. Един от тях бе и Джърл Шанара, макар че той прекарваше повечето време в Дома на стражата, където се чувстваше значително по-удобно.