Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тей млъкна, за да подбере внимателно думите си.

— Съветът на друидите не го послуша. Атабаска отпрати Бремен и неколцина от нас тръгнаха с него. Помолихме Сирид Лок също да дойде, но той отказа. Остана, за да защитава Атабаска и останалите срещу самите тях.

— Добър човек — отбеляза кралят. — Много способен.

— Водени от Бремен, ние отидохме в Долината на шистите. Там, при Адския рог, Бремен говори с духовете на мъртвите. Аз гледах как го прави. Те му казаха няколко неща. Едно от тях бе, че Паранор и друидите ще бъдат погубени. Другото бе, че Господаря на Магията ще нападне Четирите земи и че трябва да бъде изработен талисман, който да го спре. Третото се отнасяше за местонахождението на Черния камък на елфите — магия, която Господаря на Магията търси, но ние трябва да открием първи. Когато духовете на мъртвите се оттеглиха, Бремен изпрати друида Риска да предупреди джуджетата за опасността. А мен — да предупредя теб. Бях инструктиран да те убедя да изпратиш армия на изток, отвъд Пограничните земи, за да се присъедини към силите на джуджетата. Единствено обединените ни сили могат да ни защитят от армията на Господаря на Магията. Другата ми задача е да помоля за помощ при търсенето на Черния камък на елфите.

Балиндарох вече не се усмихваше.

— Беше пределно прям — обяви кралят, без да се опитва да скрие изненадата си. — Очаквах да подходиш по-изкусно в искането на помощта ми.

Тей кимна.

— Такова бе и моето намерение. И така щях да постъпя, ако разговарях с теб пред Върховния съвет. Но сега говорим насаме. Тук сме само тримата и както ти сам отбеляза, познаваме се от достатъчно дълго време, за да оставим преструвките.

— Има и по-важна причина за това — прекъсна го бързо Джърл. — Кажи му, Тей.

Тей скръсти ръце пред себе си, но не откъсваше поглед от очите на краля.

— Изчаках досега преди да говоря с теб, защото исках да се убедя в подозренията на Бремен относно Паранор и друидите. Помолих Джърл да изпрати някого да види какво се е случило, да се уверя. И той го направи. Прейа Старли се върна този следобед и говори с мен. Паранор наистина е паднал. Всички друиди и онези, които са ги пазили, са мъртви. Също и Сирид Лок, и Атабаска. Не е оцелял никой — никой, който притежава нужната сила, за да се изправи срещу Брона.

Куртан Балиндарох се взираше безмълвно в него, после стана, отиде до прозореца, взря се в нощта, сетне се върна обратно и отново седна.

— Това са тревожни новини — каза той тихо. — Когато ми каза за видението на Бремен, помислих, че ще се окаже просто номер, някаква уловка или нещо друго, но не и истината. Както и да е. Казваш, че всички друиди са мъртви? И мнозината наши сред тях? Но те винаги са били там, откакто съществува писаната история. И сега ги няма? Всичките? Трудно ми е да го повярвам.

— Но е така — обяви Джърл, който не искаше кралят да бъде обзет от съмнения. — Сега трябва да действаме бързо, за да не се случи същото и с нас.

Кралят на елфите потърка брадата си.

— Не бързай толкова, Джърл. Нека да помислим малко. Ако направя това, което Бремен иска от мен, и пратя елфическата армия на изток, ще оставя Арборлон и Западната земя незащитени. Това е много опасен ход. Познавам историята на Първата война на расите достатъчно добре, за да не повтарям грешките и. Нужна е предпазливост.

— Но тя предполага забавяне, а ние нямаме време! — сопна се Джърл.

Кралят го фиксира с леден поглед.

— Не ме притискай, братовчеде.

Тей не искаше да рискува да допусне спор между тях в такъв момент.

— Какво предлагаш ти, Куртан? — намеси се той бързо.

Кралят го погледна. Стана и отново се приближи до прозореца, застана с гръб към тях. Джърл хвърли поглед към Тей, но той се направи, че не го забелязва. Въпросът не беше да избира между него и краля. Чакаше Куртан да се обърне, да пресече стаята и да седне отново.

— Всичко, което ми разказа, ме убеди, Тей. Така че не гледай на отговора ми като на някакво противопоставяне. Вярвам напълно в думите на Бремен. Щом той казва, че Господаря на Магията е друидът отцепник Брона, значи е така. Щом казва, че магията на земята е впрегната в служба на злото, тогава значи и това е истина. Но аз се интересувам от история и зная, че Брона никога не е бил глупак, и не бива да предполагаме, че ще направи онова, което очакваме. Може би знае какво възнамеряваме да сторим, дори още преди да сме го решили. Трябва добре да обмислим действията си.

Настъпи тишина, сякаш слушателите се опитваха да осмислят думите му.