Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

И в този миг на тържествуване и на двамата им се струваше, че всичко е възможно и нищо не може да тръгне на зле.

Когато всички останали вече си бяха тръгнали, Тей и Джърл поеха заедно от Заседателната зала към палата. Не бързаха, чувстваха, че все още погълнати от еуфорията на успеха, няма да могат да заспят. Нощта бе спокойна, градът пред тях — също, светът се беше превърнал в място за сън и почивка. Пред портите и на пресечките пламтяха факли, сигнални огньове срещу атаката на сенките, които бяха станали по-плътни, щом луната се спусна под хоризонта на юг. Сградите се извисяваха в тъмнината като огромни зверове, свити и заспали. Дърветата на гората обточваха пътищата и обграждаха домовете на елфите — пазачи, изправени рамо до рамо, неподвижни в мрака. Тей плъзна лениво поглед по равнините и сенките и го обзе странно чувство на уют, сякаш някой бдеше и го защитаваше. Джърл продължаваше да говори, прескачайки от тема на тема, и нетърпеливо обсъждаше предстоящите събития. Ръкомахаше постоянно, а смехът му кънтеше. Тей го остави да говори, погълнат от собствената си възбуда, като успяваше и да го слуша, и да се отдаде на мислите си за това как миналото му се беше върнало в настоящето и как вероятно онова, което бе оставил зад гърба си, може да бъде призовано отново.

— Ще ни трябват коне, за да прекосим Саранданон — размишляваше Джърл. — Но може да пътуваме по-бързо през гората към долината и след това през Брейклайн, ако сме спешени. Ще трябва да се екипираме различно за всеки етап от пътуването, ще носим различни провизии.

Тей кимна, без да отговаря. И без това отговор не се очакваше.

— Трябва да сме най-малко дузина, но може би две дузини ще бъде по-добре. Ако бъдем принудени да влезем в бой, вероятно ще се окажем недостатъчно. — Джърл се изсмя. — Изобщо не знам за какво се тревожа. Кой би дръзнал да се изправи пред нас двамата!

Тей сви рамене, загледан надолу по пътя, където светлините на палата се появиха сред дърветата.

— Надявам се да не разберем.

— Е, ще бъдем предпазливи. Ще потеглим тихо, под прикритието на дърветата, и ще се придържаме встрани от опасните места. Но… — Той спря и дръпна Тей пред себе си. — Не бива да се заблуждаваме — Господаря на Магията и изчадията му ще ни преследват. Те знаят, че дори Бремен да не е успял да избяга от Крепостта, шепа негови последователи са го направили. Доста вероятно е да подозират, че той се е промъкнал в леговището им в Северната земя. А и знаят, че ще тръгнем да търсим Черния камък на елфите.

Тей обмисли думите му.

— Трябва да очакваме най-лошото. Така няма да бъдем изненадани.

Джърл Шанара кимна, внезапно натъжен.

— Така си е.

Отново поеха по пътя.

— Не ми се спи — оплака се едрият мъж и пак спря. — Къде можем да идем за по чашка ейл? Само по една, да го отпразнуваме.

Тей сви рамене.

— Може би в двореца?

— Не и в двореца! Мразя го! Всички тези роднини и деца, които тършуват навсякъде. Не, не и там. Не може ли у вас?

— Родителите ми спят. Освен това, там се чувствам също толкова чужд, колкото ти в двореца. Какво ще кажеш за казармите на Дворцовата стража?

Джърл разцъфна в усмивка.

— Готово! По чашка-две, а после в леглата. Имаме много неща да обсъдим, Тей.

Те поеха отново, като същевременно се озърнаха към двореца, когато минаха покрай него. В една стая на горния етаж мъждукаше самотна светлинка зад закрит със завеса прозорец — свещица в детска стая, която носеше успокоението, че утрото отново ще настъпи.

Някъде далеч се чуха пронизителните крясъци на нощна птица, които отекнаха някак окаяно, преди да затихнат.

Джърл забави крачка и спря, като придърпа Тей по-близо до себе си. Взираше се в двореца.

— Какво има? — попита след малко Тей.

— Не виждам никакви стражи.

Тей погледна и отвърна.

— Не виждаш стражи? Мислех, че не се и очаква да можем да ги видим.

Джърл тръсна глава.

— Ти не можеш, но аз мога.

Тей също започна да се взира, но не видя нищо отвъд мрачните здания и заслонения от дървета двор. Не се виждаха никакви човешки фигури. Той се огледа за движение, но не откри такова. Елфическите преследвачи бяха обучени да изчезват. А дворцовите стражи бяха дори още по-добри в това. Но все пак той бе способен да ги открие така лесно, както и Джърл.

Използва малка частица от магията си, за да претършува цялата околност около двореца — вълшебни пръсти, които, можеха да открият всичко. Сега долови движение — бързо, потайно и чуждо.