Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тей повдигна мъжа и жената, свлекли се до стената, и отмина, неспособен да им помогне. Оставаха само още няколко врати. Една от тях, осъзна той внезапно с отчаяние, беше спалнята на Куртан Балиндарох.

Тей се втурна първо натам, вече изгубил надежда, че ще стигне навреме, за да спаси когото и да било. Подмина една затворена врата отляво и една отворена отдясно. През отворената се появиха двама гноми, с окървавени оръжия, жълтите им очи проблясваха, по лукавите им лица бе изписана изненада. Той направи жест с ръце и те изчезнаха в избухналия огън и умряха, преди да разберат какво им се е случило. Тей усети как силата му намалява. Никога не я бе употребявал толкова много преди и трябваше да бъде внимателен. Бремен го бе предупреждавал няколко пъти, че употребата на магията си има граници. Трябваше да запази онова, което му бе останало, за момента, в който щеше да има най-голяма нужда от него.

Сега видя, че вратата на кралската спалня също е отворена, сцепена леко на мястото, на което е била насилена.

Тей не се поколеба. Втурна се към нея, блъсна я и връхлетя вътре. В стаята нямаше никаква светлина, но през широките прозорци на отсрещната стена се процеждаше мътното сияние от уличните фенери. По завесите и драпериите играеха сенки, разкривени и гротескни. Куртан Балиндарох бе запратен към стената. Лежеше, осветен от слабата светлина, лицето и гърдите му бяха окървавени, едната му ръка бе извита ужасяващо настрани, очите му бяха отворени и мигаха бързо. Черепоносецът стоеше на няколко стъпки от него, загърнат в кожестите си криле. Той бе сграбчил кралицата и я беше вдигнал над разпарцаливените чаршафи на леглото. Тялото и бе скършено и безжизнено, очите й гледаха невиждащо. Изчадието я захвърли небрежно настрани, щом Тей се появи, и се обърна към друида, съскайки предизвикателно. От сенките изскочиха и няколко гноми, но Тей ги отхвърли настрани като мухи и насочи цялата си сила към водача им. Беше сварил черепоносеца неподготвен. Той вероятно беше очаквал просто още някой пазач, още някоя беззащитна жертва. Магията на Тей експлодира към чудовището в огнено кълбо и отнесе половината от лицето му. Черепоносецът изпищя от болка и гняв, заби нокти в кожата си от безсилие, а после се хвърли към друида. Скоростта му бе смайваща и сега Тей се оказа изненаданият. Черепоносецът връхлетя върху него, преди да се окопити, блъсна го настрани и изчезна през вратата.

Друидът с мъка се изправи на крака, погледна към Куртан Балинадрох, поколеба се за момент, но после се впусна да преследва чудовището.

Тръгна обратно по мрачния коридор, провирайки се покрай телата на мъртвите, като внимаваше да не се подхлъзне по окървавения под. Сетивата му бяха изострени до краен предел в усилието да долови присъствието на други нападатели. Пред него черепоносецът вече бе само неясна сянка, движеща се в мрака. Някъде от вътрешността се чуха викове, понесе се тропот на ботуши и звън на оръжия, когато дворцовите стражи нахлуха в двореца, напуснали казармите си в отговор на тревогата. Пулсът на Тей блъскаше в ушите му, докато тичаше. Той захвърли наметалото си, за да се движи по-бързо. При завоя на коридора Черепоносецът инстинктивно свърна към отсрещното крило, избягвайки групата елфи-преследвачи, които тичаха по стълбите. Тей извика към сънародниците си за помощ, когато изтича покрай тях.

Викаше също и на Джърл Шанара.

Черепоносецът се обърна назад, един внезапен проблясък от факла освети обезобразеното му, кърваво лице. Но той не забави ход и свърна към едно тясно стълбище, което водеше към покрива. Чудовището бе по-бързо от Тей и преднината му се увеличаваше. Елфът изруга вбесен.

И тогава изведнъж една самотна фигура изникна от мрака в другия край на коридора — една гъвкава фигура, която излъчваше сила и с лекота се провираше през телата на мъртвите. Тя свърна нагоре по стълбите и хукна след черепоносеца.

Това бе Джърл.

Тей се втурна напред, насилвайки се да бяга по-бързо, а накъсаното му, хрипливо дишане отекваше в ушите му. Стигна до стълбите няколко секунди след приятеля си и хукна след него. Спъна се и политна към катранения мрак, който обгръщаше стълбището, задрапа отново нагоре и продължи.

Горе, при перилата на покрива, той откри Джърл, вкопчен в битка с черепоносеца. Силите не бяха равностойни, черният ловец беше много по-силен от елфа, но Джърл Шанара изглеждаше като обсебен от зъл дух. Биеше се, сякаш за него нямаше никакво значение дали ще оцелее, стига да не позволи на врага си да избяга. Те се мятаха напред-назад по покрива, притискаха се към перилата, извиваха се и отново се появяваха под светлината на факлите. Джърл бе сключил ръце около крилете на чудовището, за да не може то да отлети. Черепоносецът посягаше с ноктите си към елфа, но Джърл бе зад него, и той не можеше да го достигне.