Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Палатът се появи пред погледа му, като светло петно на фона на тъмните Градини на живота. Но щом наближиха главния вход, вестоносецът го поведе надолу по пътека, която водеше към лятната къща в единия край на двора. Тей се огледа наоколо, мракът се бе спуснал над земята. Искаше да види Дома на стражата. Усещаше, че ги наблюдават, ако искаше щеше дори да разбере колко са на брой като използва магията си, но не можа да види нищо. В палата, зад светлите прозорци се мяркаха сенки, подобно на безлики привидения. Без да им обърне внимание, вестоносецът подмина главното здание и се отправи към мястото, където Балиндарох бе решил да го приеме. Тей се учуди на ненадейната покана. Дали не беше изникнало още нещо? Дали не се беше случила още някоя трагедия? Насили се да не гадае, а да изчака, докато получи отговорите.

Кралският пратеник го поведе директно към предната врата на лятната къща и му каза да влезе. Тей пристъпи вътре сам и мина през фоайето към жилищните помещения, където го чакаше Джърл.

Приятелят му сви рамене и вдигна безпомощно ръце.

— И аз знам колкото теб. Бях извикан, и ето ме.

— Каза ли на краля какво знаем?

— Казах му, че искаш незабавна аудиенция с Върховния съвет, че имаш спешни новини. Нищо повече.

Те стояха един до друг, потънали в догадки. Тогава предната врата се отвори и се появи Куртан Балиндарох. Тей се зачуди откъде е дошъл — от главното здание или беше подслушвал под прозорците в градината. Куртан беше непредсказуем. Физически той бе със средно телосложение и ръст, на средна възраст, леко прегърбен, малко посивял по слепоочията и по края на брадата, а по лицето и врата му бяха започнали да се очертават серия дълбоки бръчки. В него нямаше нищо отличително; изглеждаше съвсем обикновено. Той не притежаваше ораторска дарба или харизма на водач и бързо признаваше смущението си, когато бе завладян от него. Беше станал крал по обичайния начин, като най-голямото дете на предишния крал, и нито бе жадувал за властта, нито пък се беше свенил от нея. Онова, с което беше характерно властването му, бе, че той не демонстрира нито непредвидимост или жестокост, нито склонност към драматични и необмислени промени, затова поданиците му го приемаха по-скоро като благоразположен чичо.

— Добре дошъл, Тей — поздрави го той. Беше усмихнат и спокоен и не изглеждаше никак притеснен, когато се приближи към младия мъж и стисна ръката му. — Реших, че бихме могли да обсъдим новините, които носиш, в тесен кръг, преди да се явиш пред Върховния съвет. — Той прекара ръка през гъстата си коса. — Предпочитам да свеждам изненадите в живота си до минимум. Пък и ако имаш нужда от съюзник, мога да ти послужа като такъв. Не, не поглеждай към приятеля си — не ми е казал и дума. А дори и да беше, нямаше да го послушам. На него не може да се разчита. Джърл е тук само защото съм сигурен, че нямате тайни помежду си, така че няма голям смисъл да започвате с това тепърва.

Той ги прикани с жест.

— Нека седнем тук, в тези меки кресла. Гърбът ме наболява. Така става, когато се появят внуците. И нека забравим официалностите, да се обръщаме един към друг на малки имена. Така или иначе се познаваме от много време.

Така си е, помисли си Тей, като седна до Джърл срещу краля. Куртан Балиндарох бе по-възрастен от него с поне двайсет години, но те цял живот бяха приятели. Джърл винаги бе живял в двора, а Тей бе прекарвал при него по-голямата част от времето си и добре бе опознал краля. Когато Джърл и Тей бяха момчета, Куртан ги водеше на риба и на лов. Специални събития и празници често ги събираха заедно. Тей бе присъствал на коронацията на Куртан преди около трийсет години. Всеки от тях знаеше какво да очаква от другия.

— Още щом разбрах, че се връщаш без някаква особена причина, а просто да ни посетиш, се усъмних — обяви кралят с въздишка. — Ти винаги си бил твърде организиран, за да пропилееш посещението си у дома в разни социални удоволствия. Надявам се не се обиждаш. — Той се облегна назад. — Е, какви новини ни носиш? Давай, разкажи ни всичко.

— Има много за разказване — отвърна Тей, като се наведе напред, за да улавя по-добре погледа на краля. — Бремен ме изпрати. Той дойде в Паранор преди две седмици и се опита да предупреди Съвета на друидите, че ги грози опасност. Ходил е в Северната земя и се е убедил в съществуването на Господаря на Магията. Разбрал е, че той всъщност е отлъчилият се друид Брона, който все още е жив след няколкостотин години, съхранен от магията, която го е покварила. Точно той е намерил начин да обедини тролите и да ги подчини, за да воюват за него. Преди да пристигне в Паранор, Бремен е проследил тази армия на юг към Източната земя.