Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Джърл, от своя страна, не се решаваше. Тей смяташе, че той не е сигурен в чувствата си към нея. Обичаше я по свой си начин, но Кира бе онази, в която се бе влюбил първо и най-силно и не бе в състояние да я забрави, дори след всичките тези години. Прейа сигурно знаеше това — бе твърде умна, за да не го е разбрала, — но никога не каза и дума. Тей очакваше отношенията им да са се развили от последното му посещение насам, но изглежда не беше така. Джърл изобщо не бе споменал Прейа в разговора им. Тя явно още стоеше пред портите на крепостта от само достатъчност и независимост, която Джърл Шанара бе издигнал около себе си, и чакаше да бъде допусната вътре.

Тя пристъпи към Тей с усмивка, щом той вдигна глава от картата на Западната земя, която изучаваше на малката масичка в градината на родителите си. Тей се изправи да я посрещне. Гърлото му се сви, щом я видя, и се наведе да приеме прегръдката и целувката й за добре дошъл.

— Изглеждаш добре, Тей — поздрави го Прейа и отстъпи назад, за да го огледа по-добре, докато ръцете й почиваха леко на раменете му.

— Да, сега, като те видях, вече съм по-добре — отвърна той, изненадан от дръзкия си отговор.

Прейа и Джърл го поведоха от къщата към Каролан, където можеха да разговарят насаме. Седнаха в края на Градините на живота, загледани в скупчените върхове на високите дървета отвъд Пеещия ручей. Джърл беше избрал струпани в кръг пейки, за да могат да седят един срещу друг, без да бъдат смущавани от минувачите. Не бе казал почти нищо, откакто бяха отишли у Тей, погледът му изглеждаше някак хладен и разсеян. Сега се обърна директно към него:

— Бремен е бил прав. Паранор е паднал. Всички друиди вътре са мъртви. Ако има други избягали освен спътниците ти, значи се крият някъде.

Тей се взря в него, като се опитваше да осмисли ужасяващия смисъл на чутото, после се обърна към Прейа. По лицето й не се четеше никаква изненада. Тя вече знаеше.

— Изпратил си Прейа в Паранор? — бързо попита той, внезапно осъзнал защо тя е тук.

— А кого другиго? — попита Джърл сухо. И беше прав. Тей го бе помолил да изпрати някой надежден, а нямаше друг по-надежден от Прейа. Но това беше опасна задача, изключително рискована и Тей би избрал друг за нея. Осъзна, че всъщност причината за това е отношението му към нея. Но от това не се почувства особено благороден.

— Кажи му какво си видяла — подтикна я тихо Джърл.

Тя се обърна към Тей, бакърените й очи гледаха меко и някак успокоително.

— Прекосих Стрелехайм без инциденти. Имаше троли, но нямаше никакви следи от гномите и черепоносеца, които си видял. Навлязох в Драконовите зъби по изгрев на втория ден и се отправих право към крепостта. Портите бяха отворени и вътре цареше пълно мъртвило. Влязох без особени трудности. Всички стражи лежаха избити, някои от оръжие, а други разкъсани от нокти и зъби, сякаш са ги нападнали животни. Друидите бяха вътре, всичките мъртви. Някои бяха убити в битка. Други са били извлечени от Заседателната зала и зазидани в килиите. Успях да проследя пътя им и да открия гробниците.

Тя замълча, забелязала ужаса и тъгата, които пролазиха в очите му, щом той си спомни онези, които бе оставил след себе си. Една тънка ръка се приближи към неговата.

— Имаше и следи от втора битка, която се е провела на стълбището към главния вход. Тя е по-скорошна, състояла се е няколко дни след първата. Имаше няколко убити създания, същества, които не можах да разпозная. Използвана е магия. Цялото стълбище е почерняло от нея, сякаш по него е минал пламък, оставил след себе си само пепел и смърт.

— Бремен? — попита Тей.

Тя поклати глава.

— Не зная. Вероятно. — Ръката й легна леко върху неговата. — Тей, съжалявам.

Той кимна.

— Макар че го очаквах през всичките тези дни, макар че се опитвах да се подготвя да го приема, все пак ми е трудно да те слушам как го изричаш. Всички мъртви. Всички, с които работих и живях толкова години. Може би дори и Бремен. Това ме кара да се чувствам някак пуст отвътре.

— Е, това вече се е случило и нищо не може да се направи — намеси се Джърл и стана. — Трябва да говорим със Съвета сега. Ще отида при Балиндарох и ще назнача среща. Той може и да пофучи, но ще намеря начин да го накарам да ни изслуша. Междувременно Прейа може да ти каже всичко останало, което искаш да узнаеш. Бъди силен, Тей. Ще успеем да постигнем своето.

Той тръгна, без да поглежда назад, както винаги — човек на действието. Тей го погледа как се отдалечава, после се обърна към Прейа.