Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Всички освен мен, Бремен, едно джудже на име Риска и една жена от Сторлок, която все още се обучава. Напуснахме заедно Паранор преди нападението. Може и някой друг да е избягал по-късно.

Джърл го погледна остро.

— Значи ти си се върнал, за да ни предупредиш, да съобщиш за падането на Паранор и да молиш за помощ срещу Господаря на Магията и тролските му армии.

— И за още едно нещо. Нещо много важно. И точно за него ще се нуждая най-много от помощта ти, Джърл. Съществува един Черен елфически камък, който обладава огромна магическа сила. Той е много по-опасен от всички останали и е бил скрит още във времето на вълшебното царство в Брейклайн. Бремен откри някои указания къде може да се намира, но Господаря на Магията и неговите изчадия също го търсят. Трябва да го открием първи. Възнамерявам да помоля краля да изпрати експедиция. Но може би той ще е много по-склонен да изпълни молбата, ако тя дойде от теб.

Джърл се засмя — силен, сърцат рев.

— Така ли мислиш? Че аз мога да помогна? Аз не бих разчитал на това на твое място! Случи се веднъж-дваж да настъпя Куртан по мазолите и не мисля, че в момента е особено благосклонен към мен! О, да, той харесва съветите ми за движенията на войските и защитната стратегия, но нищо повече! — Най-сетне смехът му затихна и той започна да трие очите си. — Ох, е, все пак ще направя каквото мога. — Изкиска се отново. — Ти правиш живота интересен, Тей. Винаги си го правил.

Тей се усмихна.

— Животът сам се прави интересен. И аз като теб просто го следвам.

Джърл Шанара протегна ръка и те отново стиснаха десници, а после се прегърнаха силно. Тей усещаше огромната сила на приятеля си и му се струваше, че сам може да почерпи от нея.

Все още прегърнати, той се изправи и издърпа и Джърл.

— Най-добре е да се захващаме за работа.

Другият кимна и на лицето му грейна смела, уверена усмивка, в която личеше и нещо дяволито.

— Ти и аз, Тей — каза той. — Ние двамата, също както едно време. Сигурно ще бъде забавно.

Той, разбира се, имаше предвид нещо съвсем друго, но Тей реши, че го е разбрал.

След като пристигна в Арборлон, Тей прекарваше времето си при семейството и приятелите си, като нетърпеливо чакаше вестта от Джърл Шанара за съдбата на Паранор и друидите. На раздяла приятелят му го бе уверил отново, че веднага ще изпрати някого да разбере дали подозренията на Бремен са истина. Веднага след това щеше да бъде уговорена среща с краля на елфите, Куртан Балиндарох, и Върховния съвет на елфите. Тогава Тей щеше да има възможност да отправи молбата си да помогнат на джуджетата и да се организира търсенето на Черния елфически камък. Джърл обеща да застане до него. Засега нямаше смисъл да се предприема нищо друго.

Точно това бе трудно за Тей, който ясно си спомняше, че Бремен бе поискал помощта на Балиндарох спешно. Сякаш чуваше гласа на стареца във всяко простъргване на обувките по камъните, в гласовете на непознати, които не можеше да види, дори в сънищата си. Но самият Бремен нито се появи, нито изпрати някаква вест, а Тей знаеше, че няма никакъв смисъл да преговаря, преди да разбере истината за Паранор. Официалното приветствие от Балиндарох по случай завръщането му бе пристигнало почти веднага, но не беше придружено от покана да се яви пред него или Върховния съвет. Всички освен Джърл Шанара смятаха, че се е върнал в Арборлон, за да посети близките и приятелите си.

Той остана в дома на родителите си, и двамата вече доста остарели, погълнати почти изцяло от ежедневието и добруването на децата си. Те го разпитваха за живота му в Паранор, но лесно се уморяваха и не настояваха за подробности. За Господаря на Магията и черепоносците не знаеха нищо. За тролската армия бяха чували само слухове. Живееха в малка къщичка в края на Градините на живота, до течението на Каролан, и прекарваха дните си, като работеха в миниатюрната си градинка или се отдаваха на интересите си — баща му рисуваше върху коприна, а майка му тъчеше. Разговаряха с него, докато работеха, редуваха се да му задават въпроси, погълнати в заниманията си, слушайки го с половин ухо. Дребни, крехки, чезнещи пред очите му, те му напомняха за несигурността на живота, който той съвсем доскоро смяташе за неизменен.

Семейството на брат му живееше в Саранданон, няколко мили на югозапад, и затова Тей се опита да научи каквото може от родителите си. Никога не бе поддържал близки отношения с брат си и не го беше виждал повече от осем години, но слушаше за него с интерес и беше доволен да чуе, че се справя добре с обработването на земята.