Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

И така, сега, докато вървеше в сенките на нощната гора, той прочиташе в движението на вятъра, в миризмите, които дърветата бяха попили, и във вибрациите, пораждащи се по повърхността на земята, че голяма група гноми са минали преди него по този път и сега чакат някъде напред. Колкото повече напредваше, толкова по-силно усещаше присъствието им. Навлизаше все по-дълбоко сред дърветата, ослушвайки се за тях, като периодично докосваше земята, в търсене на остатъчната топлина на телата им. Магията, с която си служеше, се зараждаше в гърдите му на тънки ластари, които се проточваха навън през пръстите.

Той забави ход и накрая застина, усетил нещо ново. Стоеше съвършено неподвижен, чакаше. Дълбоко в него се загнезди хлад, непогрешимо предупреждение за онова, което бе усетил, за онова, което приближаваше. Секунда по-късно то се появи в небето, едва видимо през клоните на дърветата — беше един от крилатите ловци, един от черните вестители на Господаря на Магията. Рееше се бавно и мудно из кадифената чернота, дебнеше, но не нещо конкретно. Тей остана още малко неподвижен, едва устоявайки на естествения импулс да побегне, като се успокояваше, че така съществото няма да го забележи. Черепоносецът направи кръг и се върна отново, крилат силует, увиснал под звездите. Тей сдържа дъха си и се опита да успокои ударите на сърцето си, да се стопи в смълчания мрак на гората.

Накрая съществото отлетя на север. Може би, за да се присъедини към онези, които ръководеше, реши Тей. Не беше добър знак, че слугите на Господаря на Магията са дошли толкова на юг и са посмели да тършуват из кралството на елфите. Това бе доказателство, че най-вероятно друидите вече не бяха заплаха за тях. Предполагаше, че дълго подготвяното нашествие на Брона е вече в ход.

Тей пое дълбоко дъх и го задържа. Ами ако Бремен бе сгрешил и силите му бяха насочени не към, джуджетата, а към елфите?

Той продължи да обмисля тази възможност, докато вървеше, все още в търсене на гномите. Откри ги двадесет минути по-късно, бяха устроили лагера си в края на Гората на хралупата. В бивака им нямаше никакви огньове, а навсякъде се виждаха часови. Над него кръжеше черепоносецът. Явно бяха някакъв нападателен отряд, но Тей не можеше да си представи какво възнамеряват да правят. Тук, толкова близо до ливадите, нямаше какво толкова да се превзема, освен няколко изолирани чифлици, които едва ли представляваха интерес за тях. И все пак, беше доста обезпокояващо да открие гноми от Източните земи, да не говорим за черепоносеца, толкова на запад и така близо до Арборлон. Приближи се бавно, докато започна да ги вижда по-ясно. Наблюдава ги известно време, като се опита да долови нещо, но не успя. Преброи ги внимателно и бавно се оттегли. Стъпваше в дирите си, докато не се отдалечи на безопасно разстояние, откри една закътана елова горичка, пропълзя под заслона от клони и заспа.

Събуди се сутринта. Гномите си бяха отишли. Той се огледа внимателно за тях от укритието си, после се измъкна и тръгна към лагера им. Следите им водеха на запад към Гората на хралупата. Черепоносецът бе изчезнал заедно с тях.

Той се поколеба дали да не тръгне подире им, но после се отказа. Имаше си достатъчно работа, за да се занимава и с това. А и там, където имаше една група нападатели, задължително имаше и други, затова най-важното бе да предупреди елфите за тях колкото е възможно по-скоро.

И така, Тей продължи на запад, като се придържаше към дърветата, и с широки крачки бързо стопяваше разстоянието. Още преди пладне достигна долината Рен и тръгна на запад. Долината Рен бе портата към Арборлон и Запада и елфите сигурно я наблюдаваха. В източния си край тя бе доста привлекателна — красива тревиста местност, която се проточваше между ниски хълмове. После долината бързо се стесняваше, теренът се издигаше стръмно нагоре, а възвишенията се превръщаха в отвесни скали. Щом пътникът достигнеше другия й край, той вече се чувстваше като в челюстите на менгеме. Рен осигуряваше на елфите естествена защитна позиция срещу армии, настъпващи от изток. И тъй като подстъпите от север и юг бяха осеяни с гъсти гори и планински терен, тя си оставаше единственият път за някаква по-значителна военна сила към или от Западната земя. Разбира се, долината винаги се охраняваше и Тей знаеше, че ще бъде посрещнат. Не му се наложи да чака дълго. Беше прекосил почти половината от зеления коридор, когато няколко конника елфи се появиха от прохода сред тропот на копита и се изпречиха на пътя му. Щом се приближиха, те дръпнаха юздите с викове на изненада. Познаваха Тей и го посрещнаха сърдечно. Дадоха му кон и го поведоха към лагера си, където командирът на стражите изпрати вест в Арборлон за неговото пристигане. Тей каза на командира за нападателния отряд, но премълча за черепоносеца, защото предпочете да запази тази информация за Балиндарох. Командирът не беше получил никакъв рапорт за гноми и незабавно изпрати конници на юг, за да ги открият. После нареди да донесат храна и напитки за Тей и докато той се хранеше, седна до него, като отговаряше на въпросите му за Арборлон и го осветляваше за събитията, за които друидът питаше.