Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Така и стана. Преди пет дни Тей, Риска и младата лечителка Марет бяха избягали съвсем навреме. Но останалите, всички онези, които старецът се беше опитал да убеди, всички онези, които се съмняваха и му отвръщаха с насмешка, вероятно не бяха успели да се спасят. Разбира се, Тей нямаше как да го знае със сигурност, но чувстваше със сърцето си, че видението, за което Бремен им разказа, вече се е сбъднало. Щяха да минат дни, преди елфите да потвърдят това, но Тей бе уверен, че с друидите е свършено.

Така или иначе, неговото заминаване с Бремен беше белязало края на времето му в Паранор. Без значение дали друидите бяха живи или мъртви, той вече нямаше да се върне. Неговото място бе навън, в света. Задачата му беше да изпълни онова, за което Бремен настояваше, за да спасят расите. Господаря на Магията беше излязъл от леговището си, разкрит от онези, които имаха очите да видят и усета да разберат, и сега идваше на юг. Северната земя и тролите вече бяха под властта му и сега той се опитваше да покори и останалите раси. Затова всеки от тях — Бремен, Риска, Марет, Кинсън Рейвънлок и той самият — трябваше да поемат отговорностите си. Всеки трябваше да се изправи и да се бори на своя собствен фронт.

За него бе определена Западната земя, неговият дом. Завръщаше се в нея за първи път от почти пет години. Родителите му бяха остарели. По-младият му брат се бе оженил и преселил в Саранданон. Сестра му се бе сдобила с второ дете. Животът на всички се беше променил в негово отсъствие и сега той щеше да се върне в един по-различен свят. И най-важното, той самият щеше да им донесе промяна, която щеше да омаловажи всичко останало. Промяна очакваше Четирите земи и мнозина нямаше да я посрещнат с охота. Щом станеше ясно защо се завръща, той нямаше да бъде добре приет. Трябваше да подходи много внимателно, да избере предпазливо и приятелите, и средата си.

Но Тей Трифънйъд беше доста добър в това. Той бе приветлив, сговорчив човек, който винаги проявяваше съпричастност към проблемите на другите и с готовност предлагаше помощта си. Не бе склонен към конфронтации, като Риска и не бе така непреклонен, като Бремен. В Паранор той се беше радвал на искрена симпатия, въпреки че се бе съюзил с другите двама. Тей винаги се водеше от твърдите си убеждения и безупречната си етика, но никога не се държеше назидателно, като пример за подражание. Дори Атабаска не бе влизал в разногласия с него, защото виждаше в него онова, което се надяваше да открие дълбоко скрито дори и в най-непокорните от останалите. Огромните ръце на Тей бяха като от стомана, но сърцето му бе нежно. Никой обаче не бъркаше нежността му със слабост, а и Тей никога не ги разочарова. Знаеше кога да отстоява позицията си и кога да отстъпи. Беше помирител и умееше да прави компромиси. В близко бъдеще щеше да се нуждае от тези си умения.

Прехвърляше наум списъка със задачите си, като внимателно обмисляше всяка от тях.

Трябва да убеди своя крал, Куртан Балиндарох, да организира търсенето на Черния камък на елфите.

Трябва да убеди своя крал да изпрати подкрепления на джуджетата.

Трябва да го убеди, че Четирите земи са на път да станат жертва на нови обстоятелства и събития по начин, който ще ги промени необратимо и завинаги.

Крачеше из пасбищата, унесен в размисли. Вървеше на северозапад, към гористите местности, които бележеха източната граница на неговата родина. Усмихваше се лекичко и си подсвиркваше някаква мелодийка. Все още не знаеше как ще се справи с тези задачи, но това нямаше значение. Щеше да намери начин. Бремен разчиташе на него и Тей нямаше намерение да го разочарова.

Последните светли часове вече изтичаха, слънцето започна да клони на запад към далечните планини и скоро изчезна. Тей се отклони от Мирмидон към горите на Западната земя под Пайкун и се отправи на север. Тъй като вече бе мръкнало и не виждаше добре в равнините, той продължи под прикритието на дърветата, подпомаган от друидските си умения. Беше елементалист, подходът му беше да съчетава науката и магията, за да уравновесява основните компоненти на света — земя, въздух, огън и вода. Той бе изучавал тяхната симбиоза, начините, по които се взаимодействаха, начините, по които работеха заедно, за да поддържат и продължават живота, както и начините, по които се защитаваха взаимно, когато единият от елементите бе нарушен. Тей беше овладял принципите на превръщането на един елемент в друг, на използването на единия, за да разруши другия, на умението да вдъхне живот на някой от тях чрез другия. Дарбите му бяха развити до съвършенство. Той можеше да разчита движения и да усеща присъствие с помощта на елементите. Можеше да долавя мисли. В по-общ смисъл, умееше да възстановява миналото и да предсказва бъдещето. Не беше точно като да получава видения. Не беше свързано с мъртвите или с отвъдното, а с природните закони, с енергийните линии, които опасваха света и свързваха всички неща в закономерност от действия и противодействия, причини и следствия, избор и резултати. Тей се беше научил да разчита тези промени и да схваща значението им интуитивно.