Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Друидът си помисли, че всъщност те са доста странна двойка. Приличаха си на външен вид. И двамата бяха доста по-едри от обичайното, руси, с дълги крайници, отгледани с високи очаквания от своите семейства и въпреки това бяха безкрайно различни. Тей беше отстъпчив, винаги готов на компромиси в трудни ситуации; Джърл беше с буен темперамент, често влизаше в конфронтации и бе вбесяващо упорит в споровете. Тей бе по-интелектуален, занимаваха го трудните въпроси и сложните загадки, които предизвикваха и объркваха; Джърл беше по-отдаден на материята, предпочиташе да приема спортни и бойни предизвикателства, разчиташе на бързи заключения и интуиция. Тей винаги бе искал да пътува и да се обучава при друидите в Паранор; а мечтата на Джърл беше да стане капитан на Дворцовата стража, елитна част от елфи-преследвачи, които защитаваха краля и неговото семейство. Двамата бяха различни, с различни желания и цели, но все пак имаше нещо, което ги свързваше така силно, както кръвните връзки и повелите на съдбата.

— Е, значи се върна — обяви Джърл, като най-сетне пусна Тей. Прекара огромната си ръка през русата си къдрава коса и дари приятеля си с дяволита усмивка. — Намери ли най-сетне себе си? Колко ще останеш?

— Не зная. Но няма да се връщам пак в Паранор. Нещата се промениха.

Усмивката на Джърл се изпари.

— Така ли? Я ми разкажи.

— Всичко с времето си. Нека аз преценя кога да го направя. Тук съм със специална задача. Бремен ме изпрати.

— Е, тогава сигурно е нещо сериозно. — Джърл познаваше стареца от престоя му в Арборлон. Помълча и после добави: — Дали е свързано с онова същество, което наричат Господаря на Магията?

— Винаги си схващал бързо. Да, така е. Той напредва на юг с армиите си, за да нападне джуджетата. Знаеше ли това?

— Носят се слухове за придвижване на тролите към Стрелехайм. Мислехме, че сигурно са се насочили на запад, към нас.

— Първо ще нападнат джуджетата, после вас. Задачата ми е да убедя Куртан Балиндарох да изпрати елфи в подкрепление. Предполагам, че ще ми трябва помощ за това.

Джърл Шанара посегна към юздите на коня си.

— Нека се махнем от пътя и да седнем да поговорим на сянка. Нали нямаш нищо против, ако не продължим веднага към града?

— Бих поговорил първо насаме с теб.

— Добре. Всеки път, щом те видя, забелязвам, че заприличваш все повече на сестра си. — Те подкараха конете към гората и ги вързаха за един тънък ясен. — Това е комплимент, нали разбираш.

— Разбирам — усмихна се Тей. — Как е тя?

— Щастлива и доволна със своето семейство. — Джърл го погледна тъжно. — Справя се доста добре без мен в края на краищата.

— Кира никога не е била за теб. Знаеш го по-добре от мен. Виж само как живееш. Какво би направил с живота й? Или пък тя с твоя? Нищо не ви свързва, освен детството.

Джърл изсумтя.

— Това важи и за нас двамата, но ние все още сме близки.

— Близки не означава женени. А и при нас е различно.

Тей се настани на тревата и сви крака пред себе си. Джърл приседна на един пън, леко прояден от дъждовете и времето, и заби поглед в ботушите си, сякаш ги виждаше за първи път. Загорелите му от слънцето ръце бяха нашарени от бели белези и малки червени резки и драскотини. Тей не можеше да си спомни време, когато те не бяха изглеждали точно по този начин.

— Още ли си капитан на Дворцовата стража? — попита той приятеля си.

Джърл поклати глава.

— О, станах доста по-важна клечка. Сега съм главен съветник по военните въпроси на Куртан. Де факто съм негов генерал, нещо като старши на генералите. Не че в момента има значение, тъй като не сме във война с никого. Но предполагам, че това може да се промени, нали?

— Бремен смята, че Господаря на Магията ще се опита да покори другите раси, като започне с джуджетата и продължи нататък. Тролската армия е силна. Ако расите не се обединят срещу него, ще бъдат завладени една по една.

— Но друидите няма да позволят това да се случи. Макар и вече да западат — не се обиждай, Тей, — все пак няма да останат със скръстени ръце.

— Бремен вярва, че Паранор е паднал и друидите са били унищожени.

Джърл Шанара бавно се изправи и стисна устни при тази новина.

— Кога се е случило? Не сме чули нищо.

— Най-много преди ден-два. Бремен тръгна обратно към Паранор, за да се увери, но мен изпрати в Арборлон, така че не мога да съм сигурен. Би било добре да пратиш някого да провери дали е вярно, преди да говоря с краля. Някой, на когото може да се разчита.

— Ще го направя. — Джърл поклати бавно глава. — И всички друиди ли са мъртви? Всички?