Бремен внезапно се появи пред него, сякаш се материализира сред мъглата, разрешен и с безумен поглед.
— Изведи я оттук! — извика той.
— Но аз мисля, че тя… — опита се да се възпротиви Кинсън.
— Бързо, Кинсън! — сряза го Бремен. — Ако искаш да я спасиш, изведи я от крепостта! Върви!
Кинсън се обърна, без да продума, и забърза надолу по стълбите, понесъл Марет в прегръдките си. Бремен се завлече подире му, а разпарцаливената му роба се развяваше след него. Щом стигнаха долу, спряха. Разкашляха се, задавени от дима, очите им сълзяха. И тогава Бремен долови някакъв тътен от земята под тях. Звук на нещо пробуждащо се, нещо огромно и разгневено, нещо толкова голямо, че надхвърляше всяка представа.
— Бягай! — извика още веднъж той, без да има нужда.
И те хукнаха през димния мрак на мъртвия Паранор към дневната светлина и живота.
След като се раздели с Бремен, Тей Трифънйъд продължи на запад по поречието на Мирмидон, през планините, които оформяха южния скат на Драконовите зъби. Наближаваше залез и той спря да пренощува в тяхното подножие, а по зазоряване потегли отново. Новият ден бе ясен и мек, предната нощ ветровете бяха помели земята, слънцето грееше ослепително. Елфът се спусна към пасищата на Стрелехайм и се приготви да ги прекоси. Напред в далечината се виждаха горите на Западната земя, а отвъд тях покритите с бяло върхове на Каменната шпора. Арборлон беше на един ден път, затова той поддържаше спокойно темпо, мислите му бяха заети със случилото се след пристигането на Бремен в Паранор.
Познаваше Бремен от почти петнадесет години, по-отдавна дори от Риска. Беше го срещнал в Паранор, преди да го прогонят. Тей току-що бе пристигнал от Арборлон и се обучаваше за друид. Бремен още тогава бе стар. Беше открояваща се личност с остър език. В онези дни той бе отдаден на каузата на истината бунтар, уверен в себе си, но неразбираем за останалите. Друидите от Паранор го избягваха, все едно беше луд, и единствено Кал Рис и още един-двама от останалите ценяха приятелството му и търпеливо слушаха думите му. Другите обаче често извръщаха очи, щом го срещнеха.
Но не и Тей. От първия миг, в който се срещнаха, той беше като омагьосан. Беше открил някой, който вярваше, че е важно, дори необходимо, да се предприеме нещо повече от празни приказки по проблемите на Четирите земи. Само проучванията и споровете не бяха достатъчни; необходими бяха действия. Бремен вярваше, че старите начини са най-добри, че друидите от Първия Съвет са били прави, като са се намесили в развитието на расите. Ненамесата беше грешка, която щеше да струва скъпо на всички. Тей разбираше това и вярваше в него. И той като Бремен изучаваше старото знание, уменията на вълшебните създания и магическите практики в света преди Великите войни. И той като Бремен приемаше, че веднъж победената мощ е двойно по-опасна и че друидът отцепник Брона се е преродил под друга форма и ще се завърне отново, за да покори Четирите земи. Това схващане не беше популярно, беше дори опасно, и накрая коства мястото на Бремен сред друидите.
Но преди да се случи това, той бе спечелил Тей за своята кауза. Двамата бяха осъществили незабавна връзка и по-възрастният мъж бе взел младежа за свой ученик. Бремен бе учител с огромен запас от знания, който не подлежеше на каталогизация. Тей изпълняваше задачите и с усърдие извършваше проучванията, които му бяха определени от Съвета и неговите старши членове, но свободното си време и ентусиазма си пазеше почти единствено за Бремен. Макар и повлияни от ранна възраст от особената история и знания на своята раса, малцина от елфите в Паранор, които бяха посветени за друиди, приемаха схващанията на Бремен с охотата на Тей. Но и малцина бяха така надарени като него. Той бе започнал да усъвършенства магическите си умения още преди да дойде в Паранор, но под опеката на Бремен напредна така бързо, че скоро никой, освен учителят му, не можеше да се мери с него. Дори Риска, след като дойде в обителта, никога не успя да достигне нивото му, може би защото бе твърде отдаден на военните си умения, за да приеме напълно концепцията, че магията е по-мощно оръжие.
Онези първи пет години бяха най-вълнуващи за младия елф. Мисленето му беше безвъзвратно повлияно от наученото тогава. Повечето от уменията, които бе усъвършенствал, и знанията, които бе получил, пазеше в тайна, принуден от друидската забрана за заниманията с магия, освен под формата на чисто абстрактни проучвания. Бремен смяташе тази забрана за глупава и погрешна, но той винаги бе сред малцинството, а в Паранор решенията на Съвета бяха закон. Така че Тей изучаваше тайно знанието, което Бремен беше готов да сподели, таеше го в сърцето си и го криеше от чужди очи. Когато Бремен избра изгнанието и реши да иде на запад при елфите, за да продължи проучванията си там, Тей го помоли да тръгне с него. Старецът не се съгласи. Не му забрани, но го помоли да размисли. Риска също поиска да го последва, но и за двамата в Паранор имаше по-важни задачи, и Бремен им се противопостави. „Останете в Паранор и бъдете мои уши и очи. Развивайте уменията си и убеждавайте останалите, че опасността, за която ги предупреждавах, е истинска. Когато дойде времето да тръгнете, аз ще се върна за вас.“
Читать дальше