Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

В мрака отпред, близо до черните палатки, се чу звук от потеглящи карети и каруци, проскърцване на хамути и плющене на камшици и цвилене на конете, в отговор на заповедите на кочияшите.

И тогава Прейа падна на земята, подкосена от неясна мрачна форма, която се появи на четири крака от мрака. Челюсти се разтвориха и блеснаха огромни зъби, четинестото туловище се стовари върху кралицата. Джърл се обърна, за да я защити, но в същото време беше ударен от друго от съществата, което го просна на земята. Появиха се и още. От тъмното изскочиха вълци и се нахвърлиха върху елфите, които бяха посмели да пристъпят в забранената им територия. Бяха толкова много, че за момент изглеждаше, че не могат да бъдат възпрени. Прейа бе изчезнала сред купчина туловища. Джърл се биеше повален, като въртеше меча към всичко, което се приближеше до него. Опитваше се да стане на крака.

— Шанара! Шанара! — разнесе се вик, когато елфите-преследвачи и войниците от Дворцовата стража се втурнаха да му помогнат.

И тогава избухна Друидски огън и запали най-близкия от вълците насред скок. Бремен навлезе в мелето, робата му беше цялата разпарцаливена, очите му блестяха също като на чудовищата, които се опитваше да разпръсне. Вълците се отдръпнаха изплашени, с оголени зъби. Още един от тях изчезна сред сини пламъци, а останалите се разбягаха, като виеха от бяс и ужас. Кралят се изправи и се извъртя, за да потърси Прейа. Но тя вече стоеше до него, лъсналото й от пот лице бе изкривено от болка, кръв се стичаше от едната й ръка, където кожената дреха и плътта под нея бяха разкъсани и се виждаше костта. Тя започна да превързва раната. Беше смъртно бледа.

— Давай! — изкрещя му тя. — Не ме чакай! Те идват!

Той се поколеба само за миг, после отново се хвърли напред, неколцина от Дворцовата стража го последваха. Вълците явно бяха последните от съществата, които пазеха Господаря на Магията и пътят напред беше чист. Пред Джърл се простираше мрачно пространство, подобно на черна дупка, но той не забави крачка. Само едно имаше значение — да открие водача на врага и да го притисне към стената. Той прекоси устремен неосветеното място, като нехаеше в какво точно навлиза. Беше твърдо решен да доведе битката докрай и готов да се изправи пред всичко.

Чу зад себе как Бремен изкрещява някакво предупреждение. Старецът беше толкова изтощен от битката, използването на магия така беше изцедило силата му, че не можеше да го последва.

Джърл Шанара стигна до палатката на Господаря на Магията, мечът му изсвистя надолу и разпори тъмната тъкан, запращайки в нощта наниза от черепи и кости, окачен на коловете й. Стената на палатката се разцепи под острието му и щом той влезе вътре, в лицето го блъсна студен, сух вятър.

Всичко тънеше в мрак. Като не можеше да види нищо и в усилието си да се защити, Джърл завъртя меча на Шанара в широка дъга, за да посече всичко, до което се докосне. Но острието прониза само въздуха. Кралят се хвърли през мрака към другия край на палатката и разцепи плата и там. Нахлу дим и врява и хладината отстъпи пред лятната жега. По кожата му изби пот.

Той бързо се извъртя обратно, свивайки се в защитна поза.

Но палатката беше празна.

В този момент Риска и неговите джуджета атакуваха останалите от гномите ездачи. Черепоносецът, който ги бе използвал за своя защита, падна под яростната атака на Друидския огън на Риска и ужасените гноми побягнаха в нощта. За известно време никой не се изправи пред джуджетата. Но тогава прозвуча звук от метални колела и един керван от закрити карети с увити в черно кочияши се насочи извън обсадения лагер. Риска се хвърли на пътя му и изпрати Друидския огън към водещите животни. Те се изправиха на задните си краха от уплаха и каретите рязко спряха.

Почти незабавно няколко звяра изскочиха иззад наклонените коли и цвилещите коне. Явно се бяха движили в края. Ожесточена, разярена глутница от изчадия от отвъдното. Атаката беше яростна и успя да отблъсне назад Риска и джуджетата му, въпреки всичките им усилия да ги задържат. Зъбите и ноктите разкъсваха, а огромните им мускулести крайници удряха джуджетата. Те се биеха с мрачна решителност, скупчени около водача си. Риска изпращаше вълна след вълна Друидски огън към чудовищата, като се опитваше да отвоюва малко пространство.

Но сега обвитите в черно кочияши бяха извили каретите и потеглиха в друга посока, като шибаха конете с ядни викове. Риска се опита да спре кервана отново. Но създанията от отвъдното бяха навсякъде и той не можеше да достигне колите с Друидския си огън. Многочислеността на чудовищата започна да взема превес. Един по един другарите на Риска започнаха да падат мъртви.