Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Направи знак с ръка и заповедта му за бойна готовност премина по елфическите редици. Банда нареди на стрелците си да се изправят и да заредят лъковете. Кралят вдигна своя меч и стрелите полетяха към небето в смъртоносен порой. А когато паднаха, поразявайки нищо неподозиращите си цели, елфите вече се бяха хвърлили в атака.

Бяха бързи и смъртоносни. За секунди пресякоха откритото пространство и навлязоха в периметъра на лагера. Всички стражи лежаха мъртви, поразени от стрели или копия. Северняците, които се бяха свили около огньовете, скочиха на крака, щом елфите връхлетяха отгоре им, посегнаха за оръжията си и нададоха предупредителни викове към останалите. Но войните на Джърл бяха толкова бързи, че избиха повечето от тях, преди да са успели да се защитят. Кралят водеше атаката, като си проправяше път през външните линии почти като по чудо, обграден от войници от Дворцовата стража. Прейа Старли се движеше до него — сигурно присъствие до рамото му. Бремен изостана, твърде слаб и бавен да ги настигне, но викаше след краля да продължава и да не го чака. На височините все още необезвредените вражески войници се бяха вкопчили в ръкопашна схватка с Дворцовата стража, която се бе промъкнала сред тях, докато спяха. В изпълнения с дим мрак само елфите можеха да се различават един друг. Знаците, положени от друида, проблясваха на раменете им. В целия лагер цареше суматоха.

Тогава внезапно кралят се озова насред група току-що събудили се скални троли. Огромните създания скочиха от постелките си, щом чуха тревогата, броните им бяха пръснати около тях, но оръжията бяха вече в ръцете им. Джърл Шанара се устреми към центъра на лагера, като се опитваше да не позволява да го забавят, но неколцина от тролите успяха да му препречат пътя и той бе принуден да спре и да се бие. Приближи се до най-близкия, мечът на Шанара описа искряща дъга и тролът се свлече на земята. Останалите се опитваха да стигнат до краля, вече разпознали го, и викаха другарите си с гърлените си гласове. Но дворцовите стражи се хвърлиха на пътя на контраатаката, заобиколиха тролите от всички страни, повалиха ги на земята и ги избиха.

От мрака зад гърба си кралят чу бойните рогове на Киър Джоплин и елфическата кавалерия се впусна в битката. Експлозия разтърси лагера и огнен стълб се издигна към небето. В накъсаната й светлина кралят зърна Бремен сред тълпа бягащи гноми и троли. Слаба, парцалива фигура с кокалести ръце, протегнати напред, и момчето Аланон, застанало до него.

Пред погледа на краля се появиха черните, украсени с черепи палатки на Господаря на Магията и неговите лакеи. Силно вълнение заля Джърл и той удвои усилията си да пробие през врага. Тогава от едната му страна в нощта се издигна нещо чудовищно и той беше принуден да се извърне, за да го посрещне. Приличаше на вълк, но зад пълните с остри заби челюсти главата му напомняше човешка. То се вряза сред елфите, излезли на пътя му, и ги запрати настрани. Замахна към Прейа Старли, но тя отстъпи, избегна удара му и остави меча си, забит във врата му. Звярът продължи, ранен, но неумолим, с щракащи челюсти. Джърл не успя да избегне напора му и бе съборен на земята. Бореше се безрезултатно да се измъкне от хватката му, докато елфите-преследвачи отчаяно сечаха чудовището с мечовете си. И тогава, когато звярът се вдигна на задните си крака, за да го разкъса, той заби Меча на Шанара дълбоко в сърцето му и чудовището падна бездиханно на земята. Кралят се изправи на крака.

— Палатките! — изкрещя той на всички елфи, които можеха да го чуят, и заедно с Прейа се втурна напред.

Отвъд подстъпа към Рен, от северната страна на лагера, Кинсън, Марет, Риска и джуджетата си проправяха път към източните височини, за да открият пролука в позициите на северняците. Когато атаката на елфите започна, те замръзнаха по местата си, несигурни какво точно става. Викове и писъци се издигаха от лагера на Северната армия и бързо настъпи хаос. Опитните в битките джуджета незабавно формираха защитен клин, насочен към нападнатия лагер и започнаха да наблюдават как най-близките до северния периметър войници скачат бързо от постелките си, сграбчват оръжията си и се оглеждат диво на всички страни.

— Какво става? — прошепна Марет в ухото на Кинсън Рейвънлок.

Тогава чуха над гълчавата да се издига елфическият боен вик.

— Елфите атакуват! — възкликна удивен Риска.

От височините към лагера полетяха стрели и заваляха над стреснатите войници. При подстъпа към долината, в предната част на периметъра на врага, се чу звън на оръжия. Джуджетата стояха като вкаменени, докато битката се разразяваше, и слушаха как шумът от нея се засилва и приближава. Елфите бяха проникнали през защитата на северняците и се устремяваха директно към сърцето на вражеския лагер.