Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Тогава най-накрая силата на Аланон секна и Друидският огън, който изригваше от свитите му юмруци, изчезна. Момчето въздъхна силно и се отпусна към Бремен, който също едва се държеше на краката си. Но старецът го хвана и го притисна към себе си, изчаквайки търпеливо ударите на сърцата им да се успокоят и да забавят ритъма си. Стояха притиснати един към друг, нашепвайки си успокоителни думи, взирайки се в разразилия се долу ад, който поглъщаше бойните машини на Северната армия и осветяваше гърбовете на оттеглящите се врагове с кърваво сияние.

На запад слънцето потъваше зад хоризонта и нощта изпълзяваше предпазливо от убежището си, за да покрие мъртвите с плаща си.

След разрушението на бойните машини и след като мракът се разпростря по целите Четири земи, а огньовете в центъра на долината Рен започнаха да изтляват, Джърл Шанара се приближи към Бремен. Старецът беше седнал с Аланон на една издатина и ядеше вечерята си. Вече беше тихо, Северната армия се бе изтеглила в източния край на долината, а елфите все още поддържаха позициите си в западната теснина. Войниците бяха изяли вечерните си дажби. Елфите-преследвачи се хранеха на смени, за да следят за друга, изненадваща атака. В задната част на лагера горяха огньове, на които се приготвяше храната, и ароматът на гозба се носеше из въздуха. Старецът стана, щом кралят се приближи до него, и забеляза в очите на Джърл поглед, който не бе виждал досега. Кралят поздрави и двамата, после помоли Бремен да се разходят насаме. Момчето се върна към яденето без коментар. Друидът и кралят се отдалечиха в сенките.

Когато бяха вече на достатъчно разстояние и никой не можеше да ги чуе, кралят се обърна към стареца.

— Искам да направиш нещо — каза тихо той. — Искам да използваш магията си, за да бележиш елфите така, че да могат да се разпознават един друг в мрака в битка със северняците, за да не се избиват по погрешка. Можеш ли?

Бремен помисли за момент, после бавно кимна.

— Какво смяташ да правиш?

Кралят беше изморен и измъчен, но в очите му светеше хладна решимост и в чертите му личеше ожесточеност.

— Смятам да атакувам сега, тази нощ, преди да са успели да се прегрупират.

Старецът се взираше безмълвно в него. Кралят стисна устни.

— Тази сутрин моите следотърсачи доложиха за раздвижване по фланговете на Северната армия. Изпратили са две отделни армии — по-малки от тази, пред която бяхме изправени, но все пак значителни, на север и на юг от Рен, за да ни притиснат откъм гърба. Трябва да са ги пратили най-малко преди седмица, ако се съди по сегашните им позиции. Напредват бавно, но се приближават към нас. След няколко дни ще ни отрежат пътя към Арборлон. Ако това стане, с нас е свършено.

Той се загледа в мрака, сякаш търсеше думи, с които да продължи.

— Твърде много са, Бремен. Знаехме го от самото начало. Единственото ни предимство е нашата защитна позиция. Ако и тя ни бъде отнета, няма да ни остане нищо. — Очите му отново се върнаха към стареца. — Изпратих Преккиън и Черните часови да предупредят Врий Иридън и Съвета и да подготвят защитата на града. Но единствената ни надежда е да сторя онова, което ти поиска от мен. Да се изправя срещу Господаря на Магията и да го унищожа. А за целта ще трябва първо да разпръсна Северната армия. Няма да ми се удаде по-добър шанс да го направя. Сега северняците са дезорганизирани и изтощени. Трябва да ги ударим.

Бремен дълго обмисля отговора си. Най-накрая кимна бавно и каза:

— Може би си прав.

— Ако ги атакуваме сега, ще ги хванем неподготвени. Ако ударим достатъчно силно, може да успеем да проникнем до мястото, където се крие Господаря на Магията. Объркването от нощната атака ще ни помогне, но само, ако можем да се различаваме един друг от врага.

Друидът въздъхна.

— Ако бележа елфите така, че да се различават, това значи да ги направя видими и за северняците.

— Няма друг начин. — Гласът на краля беше спокоен. — На тях ще им трябва известно време, докато осъзнаят какво означава всичко това. Дотогава ние или ще сме спечелили, или ще сме загубили битката.

Бремен кимна, без да отговори. Това беше дръзка тактика, която можеше да обрече елфите и да доведе до пълното им унищожение. Но в същото време нуждата от нея беше очевидна, а друидът виждаше в краля човека, който може да я осъществи успешно. Защото елфите щяха да последват Джърл Шанара навсякъде, и точно вярата в техния водач щеше да ги крепи най-силно.

— Но се страхувам — прошепна внезапно кралят, като се наведе по-близо, — че няма да успея да призова мощта на Меча, когато е необходимо. — Той замълча, очите му се взираха втренчено. — Ами ако не отвърне на призива ми? Какво ще правя тогава?