Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Старец! — изсъска съществото и връхлетя отгоре му.

Друидският огън експлодира от ръцете на Бремен, но чудовището вече беше твърде близо, затова успя да избегне смъртоносния пламък и да сграбчи китките на стареца. Бремен обви ръцете си в огън в опита си да се освободи, никой от останалите не би могъл да се мери със силата му, но чудовището продължи да го стиска. Ноктестите му ръце стегнаха хватката си и огромните мишци започнаха да изтласкват друида назад. Лека-полека Бремен започна да отстъпва. Наоколо останалите чудовища започнаха да се приближават с нова увереност. Краят беше близо.

Тогава се появи Аланон, дотича от мрака, скочи върху незащитения гръб на създанието и впи ръце в жълтите му очи. С гневен вик момчето отвори някакво хранилище на сила в себе си и я съчета с частицата магия, която беше усвоило. Неконтролируем, див като ураган огън експлодира от ръцете му във всички посоки. Той изригна с такава сила, че отхвърли Аланон по гръб на земята и той остана там неподвижен. Но огънят облиза и лицето на нападателя и го порази.

Чудовището веднага пусна Бремен, замята ръце от гняв и болка и се извърна назад. Бремен скочи на крака, въпреки немощта, която го заливаше, въпреки раните и запрати отново Друидския огън към съществото. Този път пламъците се плъзнаха надолу по гърлото на чудовището, достигнаха сърцето му и го превърнаха във въглен.

Междувременно Джърл Шанара се бе преместил в левия фланг на армията си. Корморант Итруриън беше паднал на земята, обграден от хората си, които се биеха, за да го защитят. Кралят се вклини в групата им и поведе бърза, решителна контраатака срещу прегърбените същества, които се носеха по елфическите редици, въоръжени с двуостри брадви и назъбени ножове. Банда бе обърнал огъня на стрелците директно надолу по склона и сега стрелите пронизваха мъглата и чудовищата, скрити в нея. Елфите успяха да прикрият Итруриън и да го отнесат от бойното поле. Киър Джоплин изпрати кавалерията си напред, за да запълни отворилата се пролука. Като предаде командването на Джоплин, кралят се върна бързо в центъра на армията, където боят отново се бе ожесточил. На два пъти получи удари, които го зашеметиха, но успя да се окопити, преодолявайки шока и болката, и продължи да се сражава. Прейа беше до него и го защитаваше отляво, като бързо и ловко нанасяше удари и парираше тези на врага с късия си меч. Дворцовата стража се биеше близо до тях, а някои от войниците умираха, докато се опитваха да опазят своя крал и своята кралица. Съществата от отвъдното бяха разкъсали на много места елфическите редици и защитниците трябваше да се справят с щурмове от всички посоки.

Накрая Бремен успя да скрепи левия фланг на защитниците дотолкова, че нападателите, проникнали през него, бяха отблъснати. Безспорно разбити, оцелелите се обърнаха и побягнаха, безформените им силуети се изгубиха отново в мъглите, сякаш никога не ги беше имало. Армията се насочи напред, към онези, които все още се сражаваха в центъра й, и отблъсна и тях. Бавно, но сигурно, елфите си върнаха позициите. Зверовете от отвъдното се изтеглиха и изчезнаха.

Изтощена, армията на Запада се взираше след тях в сивата, здрачна пустота.

Северняците атакуваха отново късно същия следобед, като този път изпратиха редовните си войски. Сега мъглите се бяха разнесли, небето бе започнало да се прояснява и светлината беше силна и чиста. Елфите гледаха от новите си защитни позиции как врагът се приближава по опустошения Рен. Бяха се изтеглили още по-надълбоко в долината, близо до западния й подстъп, защитени както от издигащите се възвишения, така и от наскоро построените каменни стени, от които стърчаха заострени шипове. Вече представляваха доста изпосталяла и окървавена дружина, на крачка от пълното изтощение, но все още неустрашими. Бяха преодолели прекалено много, за да се изплашат сега. Стояха спокойно на позициите си, скупчени един до друг, защото там, където чакаха, долината рязко се стесняваше. Склоновете бяха толкова стръмни, че беше нужна само малка група лъконосци и елфи-преследвачи да защитават височините от настъпление. По-голямата част от армията беше разгърната в долината, гъстите й редици се простираха от склон до склон. Корморант Итруриън отново беше тук, с превръзки на рамото и главата, и мрачен израз на слабото си лице. Заедно с дори още по-изнемощелия Ръстин Апт, той командваше дивизиите, които щяха да срещнат ядрото на атаката на северняците. Ам Банда беше на северния склон с група лъконосци. Киър Джоплин и кавалерията се бяха изтеглили до началото на прохода, защото тук вече нямаше достатъчно пространство за маневрите им. Дворцовата стража и Черните часови отново бяха оставени в резерв.