Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Накарай най-близките да вдигнат оръжия и да ги държат здраво — наред той. — Кажи им да не се страхуват.

Кралят го направи, без да пита защо, доверявайки се на друида. Той даде заповедта и копия, мечове и пики се вдигнаха нагоре в отговор. Бремен присви очи, плесна с ръце пред тях и призова Друидския огън. Когато огънят се събра на ярка синя топка в шепите му, той разпрати частици от него да скачат от оръжие на оръжие, от острие на острие, докато не докоснаха всички. Изумените войници се изплашиха от приближаващите се пламъци, но кралят им нареди да стоят на място и те го сториха. Когато всички оръжия от една част бяха обработени по този начин, те минаха към следващата и повториха процеса по дължината на редиците смутени елфи. Друидът насищаше метала на оръжията им със своята магия, а кралят ги убеждаваше в нуждата от това, като в същото време ги предупреждаваше да останат в готовност, защото атаката е започнала.

Когато мрачните създания ги връхлетяха, друидската магия вече беше наситила оръжията и ядрото на елфическата армия беше защитено. Тъмните силуети се спуснаха от мрака, като се хвърлиха към елфическия строй, виещи като подивели животни. Те бяха същества с оголени нащърбени зъби и остри нокти, с четинеста черна козина и твърди люспи. Бяха създания от други светове, създания на мрака и лудостта и за тях не важаха никакви закони освен закона за оцеляването. Биеха се с ярост и дива сила. Някои бяха на два крака, други на четири, но всички изглеждаха като родени от нечии противни кошмари или извратено въображение.

Елфите бяха изтласкани назад, отстъпвайки от позициите си, завладени от страх, ужасени от тези зверове, които искаха да ги разкъсат на парчета. Някои от тях умряха на мига, страхът се загнезди толкова дълбоко в гърлата и сърцата им, че не успяха да помръднат, за да се защитят. Други умряха сражавайки се и бяха повалени, преди да са успели да нанесат решителния си удар. Но част от тях възвърнаха духа си, щом установиха с изумление, че докоснатите им от магия оръжия лесно проникват в телата и крайниците на чудовищните нападатели. След първоначалното стъписване от първия удар, армията отново се окопити.

Но чудовищата разкъсаха предната редица, следвани от нещо толкова огромно, че се извисяваше значително дори над най-високите от събратята си. То бе покрито с твърда като подметка кожа, а към най-важните части на тялото му бяха прикрепени метални плочки. Огромните му нокти разкъсваха мъжете, изпречили се на пътя му. Ръстин Апт поведе контраатака, за да го изтласка назад, но бързо бе отблъснат.

Като видя опасността, Бремен се втурна да пресрещне звяра.

В отсъствието на друида, Джърл остана в центъра, наблюдавайки как чудовищата се вклиняват все по-дълбоко в армията. Като викаше и насърчаваше хората си, кралят пренебрегна обещанието си да не влиза в боя, измъкна меча си и препусна през редиците, за да се включи в битката заедно с Прейа и охранителите си. В предните редици на централната част на елфическата армия, пред върховете на пиките и мечовете се бяха свили, готови за скок, огромни вълци и чакаха да се отвори подходяща пролука. Щом Джърл се появи, една черна сянка се спусна надолу от мъглата и се стовари над предните редици на елфите-преследвачи. Черепоносецът се издигна пак нагоре с нокти, червени от кръв. В този миг вълците се хвърлиха срещу войниците и започнаха да ги разкъсват със зъби. Но оръжията на защитниците сечаха и пронизваха нападателите, а друидската магия проникваше през дебелата им кожа. Първите зверове загинаха при тази яростна защита, а останалите се оттеглиха, като ръмжаха и тракаха с челюсти в безсилието си.

На десния фланг Бремен достигна до групата чудовища, проникнали зад защитата на елфите. Щом забелязаха стареца, те се впуснаха вкупом към него. Бяха двукраки създания с огромни гръдни кошове и силни, мускулести крайници, с които можеха да разкъсат човек на две. Главите им като че израстваха направо от раменете и целите се губеха в кожени гънки така, че се виждаха само дивите им очи. Те се хвърлиха към друида с радостен вой, но Бремен изпрати към тях Друидския огън и ги отблъсна. От всички страни край него се събраха елфи-преследвачи, за да го защитят, и се спуснаха към нападателите. Чудовищата се извъртяха и отвърнаха на удара, но остриетата на елфите и Друидският огън се врязаха в тях.

Тогава огромното същество, което първо бе разкъсало елфическите редици, се изправи срещу Бремен. Очите му просветваха, кожестото му тяло бе покрито с кръв.