Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Има начин — каза бързо, нетърпеливо друидът. Бръчките по лицето му се вдълбочиха. — Но се нуждая от помощта ти. Няма да ми стигне силата. — Той млъкна и после добави: — Ще бъде опасно за теб.

Момчето кимна:

— Не ме е страх.

— Може да умреш. И двамата може да умрем.

— Кажи какво да направя.

Бремен се обърна към редицата бойни машини и го дръпна пред себе си.

— Тогава слушай внимателно. Ще трябва да те превърна в мое продължение, Аланон. Не се съпротивлявай на това, което почувстваш. Ще станеш проводник на моята магия, магията, която притежавам, не ми липсва достатъчно сила, за да я използвам. Ще я насоча чрез теб. Ще почерпя сила от теб.

Момчето не погледна към него.

— Ще позволиш на магията си да се храни о мен? — попита то тихо, почти със страхопочитание.

— Да. — Бремен се наведе по-близо. — Ще те пазя с всички възможни способи. Ако умреш, аз ще умра с теб. Само това мога да ти предложа.

— Достатъчно е — отвърна момчето, очите му все още бяха извърнати настрани. — Направи каквото трябва, Бремен. Но го направи сега, бързо, докато има време.

Северната армия се беше простряла пред тях, с огромните бойни машини отпред, с гора от вдигнати оръжия. От изсъхналата, обгоряла долина се вдигаше прах и изпълваше въздуха с наноси, които закриваха целия свят отвъд така плътно, като че той изобщо не съществуваше. Светлината се отразяваше в металните остриета и върхове, флаговете се вееха с ярките си цветове, а в звуците, които се носеха от гърлата на атакуващите, се усещаше очакването на победата.

Заедно, друидът и момчето се изправиха пред тях, пред мъже, животни, машини, шум и движение. Стояха тихи и самотни на издатината в скалата. Никой не ги забелязваше или просто не им обръщаше внимание. Дори елфите не поглеждаха към тях, очите им бяха приковани в армията отпред.

Бремен си пое дълбоко дъх и сложи ръце на слабите рамене на Аланон.

— Събери ръце и ги насочи към кулите и катапултите. — Гърлото му се сви. — Бъди силен, Аланон.

Момчето събра длани, сплете пръсти, после слабите му ръце се вдигнаха и се насочиха към Северната армия. Бремен стоеше точно зад него, ръцете му бяха неподвижни, а очите — затворени. Призоваваше Друидския огън. Той проблесна и се появи. Припомни си, че трябва да е много внимателен с него. Балансът между това, от което се нуждаеше, и онова, което можеше да си позволи да даде, беше твърде крехък и не биваше да го нарушава. Допуснеше ли грешка, и с двамата бе свършено.

На бойното поле рамената на катапултите вече започваха да се изтеглят назад, а стрелците в кулите опъваха лъковете си.

Бремен отвори очи, сега те бяха бели като сняг.

Долу, сякаш почувствал нещо, Джърл Шанара извърна поглед към него.

Внезапно Друидският огън се стрелна от ръцете на Бремен към тялото на Аланон, а после се насочи от свитите юмруци на момчето над главите на чакащата елфическа армия към набразденото, обгоряло поле и към вражеските бойни машини. Огънят порази напълно кулите, погълна ги така всеобхватно, че те лумнаха в пламъци, преди някой да може да мигне. Оттам се прехвърли към катапултите, изпепели влекачите им, захапа въжетата и изкриви металните части. Движеше се като живо същество, като избираше първо една цел, после друга. Пламъкът беше ярко син и така ослепителен, че мъжете и от двете армии бяха принудени да закрият очите си пред блясъка му. Той препусна нагоре и надолу по предните редици на Северната армия, като поглъщаше всичко и всеки. На моменти се издигаше на десетки метри нагоре, извисяваше се към небето на чудовищни скокове, а след него се вдигаха облаци дим.

Писъци и викове се надигнаха от огромната армия на северняците, когато огънят се вряза в нея. А сред редиците на наблюдаващите ги елфи цареше само изумление и тишина.

Бремен усети спад в магията си, отслабване на огъня, но в момчето Аланон имаше още мощ. То сякаш ставаше все по-силно, слабите му ръце бяха прострени напред, с вдигнати длани. Друидът усещаше как слабото тяло на детето трепери от решимостта му. Огънят още струеше от ръцете му, прескачаше отвъд бойните машини към множеството на изумената Северна армия, прорязвайки смъртоносна, пламтяща пътека. Достатъчно! — помисли си Бремен, усетил опасността от нарушаването на баланса. Но той не можеше да прекъсне връзката си с момчето; не можеше да забави потока на магията си. Сега момчето беше по-силно и черпеше от него.

Северняците започнаха да отстъпват срещу тази нова яростна атака. И това не беше просто отстъпление, а пълен погром, куражът им бе прекършен. Дори скалните троли побягнаха от огромния пожар, погълнал другарите им, към прикритието на склоновете и прохода отвъд тях. Дори за тях битката този ден беше приключила.