Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Друидът се пресегна и взе ръцете на краля в своите, а после ги стисна силно.

— Магията няма да те провали, Джърл Шанара — каза той тихо. — Ти имаш твърде смело сърце, изцяло си отдаден на целта си, ти си кралят, от който твоят народ се нуждае. Магията ще се появи, щом я призовеш, защото това е твоята съдба. — В усмивката му нямаше радост. — Трябва да повярваш.

Кралят си пое дълбоко дъх и помоли:

— Ела с мен.

Старецът кимна.

— Ще дойда.

На север от Рен, където облаците напластяваха откритото поле със сенки, а равнините се ширеха надалече пусти и тихи, Кинсън Рейвънлок се измъкна безшумно от глъчката и хаоса на лагера на Северната армия и се запъти натам, откъдето беше дошъл. Това му отне почти час, придържаше се към клисурите и сухите речни корита и избягваше височините и откритото поле. Вървеше бързо, нетърпелив да стигне при онези, които го чакаха, и мислеше, че може би все пак не са дошли прекалено късно.

Бяха минали повече от десет дни, откакто двамата с Марет потеглиха от Източната земя с остатъка от армията на джуджетата. Но все пак те наброяваха почти четири хиляди и се бяха придвижили сравнително бързо. Само че избраха необичаен маршрут. Тръгнаха на север, прекосиха равнината Раб, после минаха през прохода Дженисън към Стрелехайм, който прекосиха в сенките на старите гори, обграждащи Паранор. Решението да тръгнат по този път бе предмет на дълги и тежки дебати между Рейбър и старейшините на джуджетата, но все пак не бе взето толкова трудно както решението дали изобщо да тръгват. Колкото до второто, Кинсън беше представил доста убедително аргументите на Бремен и Риска беше твърдо на негова страна. Щом успяха да убедят и Рейбър, нещата се наредиха. Изборът на маршрут не беше толкова мъчителен, но все пак създаде доста грижи. Риска твърдеше, че ще имат по-големи шансове, ако се приближат незабелязано и се появят от север, откъм земите на врага — Северната армия се беше изтеглила към Западната земя, за да обсади елфите при Рен, затова съгледвачите й щяха да внимават за евентуално вмешателство от изток или юг, ако въобще можеше да се появи такова. В края на краищата, този негов аргумент взе превес.

Армията на джуджетата бе заела позиция на север, на половин ден път от подножието на Драконовите зъби. Риска, Кинсън, Марет и двеста войници бяха тръгнали напред за оценка на ситуацията. С приближаването на залеза Кинсън Рейвънлок беше отишъл сам да огледа по-отблизо.

Сега, едва три часа след заминаването му, пограничникът се появи от сенките, за да се присъедини отново към другарите си.

— Имало е атака по-рано днес — каза той, останал без дъх. Беше пробягал по-голямата част от пътя на връщане, за да донесе новината. — Провалила се е. Всички бойни машини на северняците лежат изгорени в долината Рен. Но сега строят нови. Врагът се е установил в източния вход на долината. Огромна сила, но изглеждат дезорганизирани. Всички се суетят насам-натам и няма никаква следа от мрачни изчадия. Дори черепоносците не летят тази нощ.

— Успя ли да се добереш до елфите? — попита бързо Риска. — Видя ли Бремен или Тей?

Пограничникът отпи голяма глътка от меха с ейл, който Марет му подаде, и избърса устата си.

— Не. Долината е блокирана. Можех да се промъкна, но реших да не рискувам, а да се върна за теб.

Двамата мъже се спогледаха, после извърнаха очи към равнината.

— Там има много мъртъвци — каза тихо пограничникът. — Твърде много, макар че само една десета от тях са елфи.

Риска кимна.

— Ще изпратя вест на Рейбър да доведе армията насам още на зазоряване. Той сам ще избере терена, от който ще атакува. — Откритото му лице беше напрегнато, очите му светеха. — Междувременно ние ще трябва да чакаме тук пристигането му.

Пограничникът и момичето се спогледаха и бавно поклатиха глави.

— Аз няма да чакам — обяви Кинсън.

— Нито пък аз — каза Марет.

Джуджето вдигна бойната си брадва.

— Е, изглежда, че Рейбър просто ще трябва да ни последва. Да тръгваме.

Бяха минали три часа от настъпването на залеза и наближаваше полунощ, когато Джърл Шанара поведе елфите към финалната битка. Беше оставил в тила болните и ранените и известна бойна сила, която да ги защитава и да действа като ариергард, а взе със себе си само най-невредимите. Елфите-преследвачи, Дворцовата стража, лъконосците и други пешаци, на брой над две хиляди души. Кавалерията наброяваше четиристотин ездачи. Събра ги в равнината на входа на долината, близо до мястото, където все още тлееха остатъците от машините на Северната армия, и обходи всеки отряд, за да им обясни, какво възнамерява да прави.