Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Какво ще правим? — рече Кинсън, без да се обръща конкретно към някого, взирайки се в мрака, където изникваха групи вражески войници и после пак изчезваха в димната мъгла от лагерните огньове.

Точно пред тях един черепоносец полетя, издигайки се нагоре с широко разперени криле със закривени нокти. Извивайки встрани от джуджетата, крилатият ловец се насочи на изток към равнините. Секунда по-късно го последва още един.

— Те бягат! — прошепна невярваща Марет. Тогава в самия център на лагера нещо експлодира и към небето лумна огнен стълб, който се извиси в мрака, подобно на пламтящо копие, запратено към облаците от невидима ръка. Огънят увисна за няколко дълги секунди на фона на черното небе, а после изчезна сред дим.

Риска вдигна голямата си бойна брадва и погледна към останалите.

— Аз видях достатъчно. Елфите се нуждаят от нас. Да не ги караме да чакат.

Дружината тръгна напред. Водеше Риска, а Кинсън и Марет го следваха от двете му страни. Джуджетата се разгърнаха в атакуваща формация. Риска ги поведе малко на изток от височините, за да избегне лъконосците, скрити там, които можеха да ги сбъркат със северняци. Свърнаха наляво към задната част на лагера, където гноми от кавалерията вече се опитваха да се качат на конете. Когато вече бяха близо до лагера, Риска нададе бойния вик на джуджетата и поведе своите преследвачи напред.

И почти веднага срещнаха отпор. Дали поради лош късмет, или заради бързата реакция на защитниците, джуджетата моментално се озоваха обградени от цяла дружина скални троли, с пълно бойно снаряжение и пики в ръце. Две дузини от тях умряха още в първата минута на боя, неспособни да устоят срещу далеч по-мощните троли. Риска събра онези от бойците си, които бяха най-близо до него, призова Друидския огън и прогори проход сред групата на северняците, като ги принуди да отстъпят. Последва контраатака, водена от няколко огромни вълка, които Брона бе призовал от Черния дъбак. Джуджетата отново бяха отблъснати и този път устремът им беше разпокъсан в самия му център.

В суматохата Кинсън и Марет бяха отделени от Риска. Друидът тръгна наляво към задната част на лагера на Северната армия, а пограничникът и момичето — надясно, следвайки група джуджета, които възнамеряваха да се присъединят към елфите, вече сражаващи се в центъра на лагера. Риска, увлечен в яростната битка, не забеляза веднага отсъствието им, толкова беше погълнат от случващото се. Интензивността на защитата на северняците в задната част на лагера, след като главният напор на елфическата атака идваше отпред, го убеди, че Господаря на Магията е наблизо. Щом видя, че два черепоносеца вече се издигат в полет, той започна да подозира, че атаката се е оказала доста по-опустошителна, отколкото елфите предполагаха, и че Брона се готви за бягство. Под защитата на скалните троли и чудовищата от отвъдното, той щеше да се измъкне от лагера, заедно с крилатите си ловци и да се оттегли отново на север. Враговете вече се изтегляха в нощта, напускайки лагера подобно на змии, прогонени от гнездото си. Кавалерията се бе разпръснала във всички посоки, неорганизирано, в паника. Гръбнакът на Северната армия беше прекършен и не беше трудно да се забележи, че водачите й — за които времето нямаше никакво значение — възнамеряват да се оттеглят отново в убежището си отвъд Хребета, където да се прегрупират и да планират нова инвазия.

Но Риска беше преживял твърде много, за да позволи това да се случи. Той беше решен да ги спре тук.

Заедно с десетина джуджета той си проправяше път през двадесетина гноми на коне, все още задържани от един черепоносец. Фучейки сред тях, свирепото създание с искрящи очи и развяващо се наметало бе организирало ужасените гноми в редици, очевидно, за да му служат като защита. Отвъд, където лагерът беше неосветен, сред черните палатки настъпи някакво раздвижване. Коне изцвилиха пронизително, когато бичовете изсвистяха над тях, и огромните черни карети потеглиха в мрака и дима към равнините.

Риска, с бойната си брадва в ръка и с възпламенен Друидски огън в гърдите, се втурна да им препречи пътя.

Джърл Шанара се сражаваше в устрема си напред с неотслабваща ярост. Той все още беше в челото на елфическата атака, вече дълбоко във вражеския лагер, и се приближаваше към прошумоляващия балдахин на палатката на Господаря на Магията. Вече беше навлязъл в черния басейн от мрак, в мястото, където не проникваше никаква светлина. Огньовете по периметъра на лагера хвърляха странни сенки в сгъстяващата се тъмнина, но не разкриваха почти нищо. Създанията, които изскочиха да ги възпрат, бързо станаха неразличими в тъмнината, имаше троли, гноми и други същества. Той се втурна към тях, без да се интересува какви са точно без да се интересува изобщо от каквото и да било. Искаше само да премине напред. Прейа се сражаваше от едната му страна, твърдо и яростно. Дворцовата стража идваше след тях, като напразно се опитваше да го предпазва. В целия лагер на врага цареше хаос, врява и суетня.