Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Внезапно нападателите се разпръснаха и се появиха множество изпаднали в паника северняци, които префучаха покрай джуджетата към мрачните равнини. Цялата Северна армия като че ли се беше впуснала в бягство, сякаш всеки войник точно в този момент бе решил, че е изтърпял достатъчно и му остава единствено да бяга. Гноми и троли заприиждаха от потъналото в пламъци бойно поле и се втурваха в нощта. Тълпата беше огромна и нищо не бе в състояние да я спре. За миг Риска и другарите му изчезнаха сред нея.

Когато напливът започна да секва, Риска се огледа наоколо. Беше сам в източния периметър на разпадналия се лагер. Всички джуджета, сражавали се заедно с него, бяха мъртви. Изчадията от отвъдното бяха изчезнали заедно с бягащите северняци. Сраженията в лагера не преставаха, защото елфите продължаваха да настъпват срещу онези, които все още не се бяха разбягали, и сега двете страни се бяха вкопчили в отчаяна и яростна битка.

На север, там, където под оловното небе се простираше Стрелехайм, керванът на Господаря на Магията бе започнал да изчезва в далечината.

Пред очите на друида падна червена пелена, обзе го безпомощност. Той се огледа наоколо за кон, но не видя нито един. Бягащите северняци се държаха надалече от него, защото виждаха просветващия по върховете на пръстите на дясната му ръка Друидски огън и проблясващата бойна брадва в другата. По лицето му се стичаше кръв, а очите му искряха от студен гняв.

В далечината керванът изчезваше в нощта.

По изгрев Северната армия бе напълно разгромена, а елфите се впуснаха да преследват Господаря на Магията. Битката беше продължила цялата нощ, като се бе разпаднала на множество яростни схватки. Много от северняците бяха избягали по-рано, но други бяха останали. По-сплотените и дисциплинирани отряди бяха удържали позициите си до края. Борбата беше трудна, отчаяна и безпощадна.

Когато всичко свърши, Северната армия се пръсна във всички посоки. Броят на мъртвите и от двете страни беше потресаващ. Елфите бяха загубили почти половината от бойците, влезли с Джърл Шанара в битката тази нощ. Ръстин Апт бе загинал в подстъпа към долината, а хората му бяха избити. Едноокият Ам Банда бе паднал мъртъв на хълмовете. Корморант Итруриън бе получил толкова сериозна рана, че сигурно щеше да загуби ръката си. Само командирът на кавалерията, Киър Джоплин, и водачът на Дворцовата стража Триуитън бяха все още невредими. Но под техните команди можеха да се съберат едва осемстотин все още годни да вървят войници.

Денят беше студен и безоблачен — ясен белег за края на лятото и началото на есента. Слънцето огряваше слабо неравните върхове на Драконовите зъби. Малко на запад от тях Джърл Шанара и неговата дружина яздеха през равнината, осеяна от кълбета мъгла. По земята имаше слана, която сребрееше на засилващата се светлина. Дъхът на мъжете и животните излизаше на облачета. Из небето кръжаха ястреби, които се издигаха и спускаха по въздушните течения като мълчаливи зрители на преследването, започнало под тях.

Джърл Шанара и за миг не се поколеба дали да тръгне след Брона. Не можеше да постъпи иначе. Вече беше толкова претръпнал, чужд на всякакъв страх и нерешителност, недосегаем за умората и глада, че не можеше да се откаже. Беше целият в кръв и рани от нощната битка, но не усещаше болка. Носеше меча на Шанара препасан на гърба си и вече не се чудеше дали магията ще отвърне на призива му. Времето за размисъл отдавна бе минало, сега оставаше само да поеме отговорността, която му се бе паднала. Съмнения и страхове още витаеха в подсъзнанието му, но миля след миля те избледняваха все повече. Усещаше кипенето на кръвта си, ударите на сърцето си и силата на решителността си.

Прейа Старли яздеше до него, макар че бе ранена лошо и се нуждаеше от помощ, за да седи на седлото. Ръката й беше превързана и кървенето беше спряло, но лицето й бе бледо и изпито, а дишането й — накъсано. И все пак не пожела да остане назад, когато Джърл я помоли. Настоя, че има сили да язди, и така и постъпи. Щеше да види края на тази история, както бе видяла и началото й — рамо до рамо с него.

Бремен и момчето Аланон също бяха с тях, макар че старецът беше слаб колкото Прейа. Прекомерната употреба на друидската магия го беше изтощила толкова много, че вече не бе способен на кой знае какво. Не го каза, но беше очевидно за всеки, който има очи и здрав разум. И все пак той беше обещал, че ще е с краля, когато дойде време да използва меча, и нямаше да престъпи думата си.