Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Той погледна към останалите, изненадан от спокойствието, което чувстваше.

— Те са в капан. Не могат да избягат. Джуджетата са отрязали пътя им към Северната страна и сега ще трябва да се изправят пред нас.

Риска вдигна бойната си брадва.

— Да не ги караме да чакат.

— Един момент — намеси се Бремен. Беше толкова състарен и измъчен, че едва се разпознаваше на отслабващата светлина на късния следобед. Той бе само един изтощен човек, поддържан единствено от вече отмиращата си решителност. — Те ни чакат. Искат да идем при тях. Това трябва да ни накара да се замислим.

Лицето на джуджето се изопна, в очите му се появи гняв.

— Той няма друг избор, освен да чака. Какво те тревожи?

— Помисли, Риска. Той иска да влезе в битка с нас, защото, ако победи, все още може да избяга. — Очите на стареца скачаха от лице на лице. — Ако ни унищожи — нас, последните друиди и краля на елфите в добавка, ще елиминира най-голямата опасност пред себе си и вероятно така ще усъвършенства начините да избегне собствената си смърт. Тогава може да се скрие и да се възстанови. Може да изчака нов шанс да се завърне.

— Няма да избяга от мен — измърмори мрачно Риска.

— Не го подценявай, Риска — предупреди го старецът. — Не подценявай силата на магията, която владее.

Настъпи продължителна тишина. Риска си спомни колко близко бе до смъртта последния път, когато се опита да се изправи пред Господаря на Магията.

Погледът му се спря на стареца, после се извърна към мъгливата равнина.

— Тогава какво предлагаш? Да не правим нищо?

— Само да бъдем предпазливи.

— А как иначе? — гласът на Риска издаваше нетърпението му. — Защо да губим време! Колко още ще стърчим тук?

— Той чака мен — обади се внезапно Джърл Шанара. — Знае, че идвам за него. — Всички погледнаха към краля. — Ще влезе в битка с мен, защото смята, че това е най-лесният път за него. Не се страхува. Вярва, че ще ме победи.

— Няма да се изправиш пред него сам — каза бързо Прейа Старли. — Аз ще съм до теб.

— Всички ще сме с теб! — отсече Риска, предизвиквайки някой да му се противопостави.

— Но в това се крие опасност — отново ги предупреди Бремен. — Всички ние, събрани заедно. Ние сме изморени и изнемощели. Не сме толкова силни, колкото трябва да бъдем.

Тогава напред излезе Марет, тъмното й лице беше напрегнато.

— Достатъчно силни сме, Бремен. — Тя стисна здраво друидската тояга с две ръце. — Не можеш да очакваш просто да стоим и да гледаме.

— Изминахме дълъг път, за да видим края на всичко това — присъедини се към нея Кинсън Рейвънлок. — Това е и наша битка.

Всички се взираха в стареца и чакаха да им отговори. Той ги гледаше, без да ги вижда, погледът му се рееше безцелно. Изглежда обмисляше нещо повече от това, което те можеха да разберат, нещо отвъд този момент и това място, нещо отвъд непосредствената заплаха.

— Бремен — каза тихо кралят, като изчака, докато старческите очи се спрат на него. — Аз съм готов за това. Не се съмнявай в мен.

Друидът го гледа няколко дълги секунди, после кимна с уморено примирение.

— Ще постъпим както желаеш, кралю на елфите.

Риска нареди да вдигнат на пики сигнални флагове, за да предупредят Рейбър за намеренията си. Отговорът дойде бързо. Джуджетата щяха да настъпят по елфическа команда. Пътят на север щеше да остане блокиран за всеки, който се опита да избяга. А на Джърл Шанара и елфите се падаше да затворят челюстите на капана.

Кралят извика Триуитън и десетина войни от Дворцовата стража да застанат до него. Риска събра шест от своите джуджета. Докато се групираха, Джърл Шанара избута Прейа настрани и каза бързо:

— Искам ти да ме чакаш тук.

Тя тръсна глава и отвърна:

— Не мога да го направя и ти го знаеш.

— Ранена си. Няма да си толкова бърза и силна. Как очакваш да се справиш?

— Не искай това от мен.

— Ще се разсейвам, ако се налага да се тревожа за теб! — Лицето му се бе наляло с кръв, в очите му имаше гняв. Гласът му стихна до шепот: — Обичам те, Прейа.

— Би ли помолил Тей Трифънйъд да остане, ако беше тук? — отвърна тя тихо. Даде му секунда да помисли, очите й търсеха неговите. Последва лека, крехка усмивка. — Аз също те обичам. Така че не очаквай от мен по-малко, отколкото мога да направя.

В същия този момент Кинсън Рейвънлок разговаряше с Марет.

— Сигурна ли си, че ще се оправиш, когато всичко това започне? — попита я той тихо.

Тя го погледна изненадана.

— Разбира се. Защо да не се оправя?

— Ще трябва да използваш магията си. Няма да ти е лесно. Самата ти си ми казвала за неприязънта си към това.